Ретроспективна изложба на Анастасия Панайотова

Анастасия Панайотова е възпитаник на Националната художествена академия. Завършила е графика и илюстрация при проф. Илия Бешков, но пази великолепни спомени и от други свои професори – Веселин Стайков, Кирил Цонев, арх. Далчев, Николай Райнов, Борис Иванов.
„Това бяха хора, които живееха с изкуството, обичаха го и му служеха – казва тя. – Имаха наблюдателност, остра чувствителност, дълбоко разбиране за него и ни предаваха това като атмосфера, възпитаваща за цял живот. Едно че бяха от най-добрите български художници, и – в добавка – успяха да създадат у мен интерес към рисуването и композицията. Където и да ходиш, каквото и да виждаш, мисълта „Как сега да изразя това?“ не те напуска. Остава като неизменен проблем. Важна е тази ангажираност, тази отдаденост на изкуството, внушена на първо място от Бешков“.
Какво може а види посетителят на галерия „Академия“? Цял живот, прекаран с мисълта за рисуване и с увличащото усилие да направиш колкото може по-артистична интерпретация на помисленото и преживяното.
Докато предишните две самостоятелни изложби на Анастасия Панайотова (2015 – СБХ, 2017 – галерия „Стубел“) представляваха изцяло „живопис с постна техника“ ( гваш, туш, акварел, бронзови бои), то настоящата ретроспектива включва около 30 графични листа, повечето от тях – цветни литографии.
„Винаги съм търсила колкото може по-верен начин за изразяване. Аз имам чувство за стойността на колорита и постоянно съм го използвала в графиката. Цветът ми е нужен за по-голяма изразителност, не като самоцел. Може би съм обогатила изразните средства на литографията – завършва авторката“. 
Настоящата експозиция дава възможност да проследим развитието й на график за период от четири десетилетия. Специалистите ще видят например какво се случва с черния контур, как се менят съотношенията черно-цвят, линия и петно, как „звучи“ черното върху черно и плътно положеният цвят до прозрачния.
Успоредно с цветните литографии и цветните рисунки, художничката цял живот прави и черно-бели с туш и перо. На въпроса какво й дава тази техника, тя отговаря така: „Перото е изключително хубаво нещо за предаване на поетични чувства и драматични състояния. Всичко може да се изрази. Направо от ръката ти изтича, толкова е свързано с човека острото перо. Няма умдрукери, преса, камъни – от никого не зависиш. Абсолютна свобода, колкото и да е чувствително и колкото и да има своите трудности. Очарователно нещо!“.
Благодарение на любезното съдействие на Софийска градска галерия и галерия „Илия Бешков“, Плевен, в ретроспективата са включени избрани образци на тези драматични „пера“’, пазени в съответните фондохранилища. От Националната галерия пък гостуват две рисунки, разкриващи свободния и вдъхновяващ диалог на Анастасия Панайотова с двама от любимите й поети.
Като щастие и голямо богатство художничката оценява съпреживяването не само на поезията, но и на всички проявления на изкуството, в това число – на музиката и киното. А умението й да общува с духовете на велики творци от различни области, школи и направления започва оттук, от Националната художествена академия.
Невена Лилова, куратор на изложбата
Анастасия Панайотова – биографични данни
Родена на 21. 01.1931 г. в София. Завършва Първа девическа гимназия през 1948 г. Следва Художествена академия (1948–1954 г.) при професорите Борис Иванов, Веселин Стайков и Илия Бешков. Дипломира се в класа по графика и илюстрация на проф. Илия Бешков. Дипломната ѝ работа представлява серия илюстрации по „Хоро“ на Антон Страшимиров.
От 1955 г. е член на Съюза на българските художници. Участва в много изложби в страната и чужбина. Има участия в общи изложби в Унгария, Чехия, Румъния, Германия, Швейцария, Русия, Гърция, Франция, Швеция, Испания, Англия, Австрия, Индия, Египет, Тунис, Мексико и др.
Участвала е в графичните биеналета:
Лугано – 1962 г.
Париж – Младежко биенале 1965 г.
Любляна – 1965 г., 1971 г., 1975 г., 1977 г., 1985 г., 1987 г.
Сао Паоло – 1963 г., 1967 г.
Лиеж – 1969 г.
Фредрикщат – 1974 г., 1976 г., 1978 г., 1980 г.
Фрехен – 1978 г.
Хайделберг – 1979 г.
Атина – 1976 г.
Бари – 1977 г.
Биела – 1979 г.,1983 г., 1985 г.
Милюз – 1983 г.
Брафорд – 1984 г.
Канагава – 1985 г.
Варна – 1981 г., 1983 г., 1985 г., 1987 г., 1991 г., 1993 г., 1999 г.
Фестивал на изкуствата Аполония (Созопол) – 1983 г.
Маастрихт – 1993 г.
Самостоятелни изложби:
Западен Берлин – 1976 г.
Варшава – 1977 г.
София – 1981 г., 2006 г., 2015 г., 2017 г.
Франция – 1982 г.
Хасково – 1982 г.
Харманли – 1983 г.
Москва – 1983 г.
Санкт Петербург (тогава Ленинград) – 1983 г.
Отличена е с многобройни награди от национални изложби и конкурси: годишна награда на СБХ „Илия Бешков“ за рисунка през 1974 г. и 1978 г.; първа награда от биеналето във Варна и сребърен плакет през 1981 г.; първа награда на конкурса за Св. Кирил Философ – 1982 г.; награда за рисунка – 1997 г.; грамота от Министерство на културата, май 2015, за принос в развитието на българската култура.
Носител е на ордените:
„Кирил и Методий“ I степен
„1300 години България“
медал „Златен век“ и др.
Творби на Анастасия Панайотова се намират в НГ, СГХГ, Министерство на културата и в четиринадесет градски художествени галерии у нас.
Притежатели на нейни графики са Националната библиотека (Париж), Конгресната библиотека (Вашингтон),  Пушкинският музей (Москва). Нейни графики и рисунки присъстват също в колекции като тези на А. Гросенбахер (Цюрих – Швейцария), Петер Лудвиг (Кьолн-Германия), Шрайнер (Хоф – Германия), на Ернесто и Люба Волф (Сао Паоло – Бразилия, Париж – Франция), на Кристиян Маличенко (Париж – Франция), на Йоланта Романски (Швейцария), семейство Дуивенвоорден (Voorschoten-Нидерландия), „Колекцията на Светлин Русев“ в частен музей на Марина Цветаева (Москва) и други сбирки на колекционери от различни страни по света.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *