Величко Иванов Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.
Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.
От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.
Минеков е участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[1] Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.[2].
Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.
Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративна скулптура, а също и малка пластика.
Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Скултурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие. Композициите са лаконични и ясно изградени, с опростена и обобщена масивна монументална форма, с точна характеристика на художествения образ и чувство за архитектоничност на скулптурните обеми. От 1951 г. редовно участва редовно в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др.. През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. на Венецианското биенале. Негови творби се намират в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Художествена_галерия_„Станислав_Доспевски“ – Пазарджик, художествените галерии в Стара Загора
Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище.
Монументални и монументално-декоративни творби
Izto`
Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:[4][5][6]
- „Орфей“, площада пред театъра в Търговище (1955),
- „Спартак“ в художествената галерия в Бургас (1956),
- Композиция „Грънчари“ на „Моста на занаятите“ (Грънчарски мост), Габрово (1956),
- „Седнала селянка“, Национална художествена галерия (НХГ), София (1958),
- „Селянка“, НХГ, София (1958),
- „Майка“ – скулптурна украса в Морската градина, Варна (1960),
- „Почивка“, НХГ, София (1961),
- „Пиеща селянка“, СГХГ, София (1963),
- Паметник на Иван Козарев, с. Добринище (1969),
- Паметник на антифашистката борба с фигура на партизанин, с. Мало Конаре (1969),
- Фигури „Театър“, „Музика“, „Плодородие“, „Ръченица“ на „Моста на изкуствата“ (Боровски мост), Габрово, с арх. Карл Кандулков (1969),
- „Орфей“, Пазарджик (1969),
- „Очакване“, НХГ, София (1969),
- „Млада селянка“, НХГ, София (1971),
- Паметник на Баба Зара, Габрово (1972),
- Фигура на Владимир Димитров – Майстора пред Съюза на българските художници (СБХ) на ул. Шипка 6, София (1972),
- „Родина“, Ивайловград (1972),
- „Нестинарка“, Пазарджик (1972),
- „Септемвири 1923“, Пазарджик (1973),
- Декоративна пластика, Михайловград (1973),
- „Орфей“ в Парка на свободата, София (1974),
- Композиция „Майка“ („София“, „Сердика“), Ротондата пред Централна гара, София, с арх. Милко Бечев (1976),
- Мемориален комплекс „Априлци“, Панагюрище, съвместно със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов, арх. Богдан Томалевски и арх. Иван Николов (1973 – 1976),
- Композиция „Хлябът“ пред сгарата на Международната организация на труда и социалните грижи на ООН в Женева (1975),
- Релеф на Методий, гр. Елванген, ФРГ (Германия)(1975),
- Паметник на Васил Левски в София (1977),
- Бронзова фигура „Марица“ в културня Център Кенеди във Вашингтон (1977)
- „Арка на Свободата“ (Паметник на руската бойна слава, Мемориал „Беклемето“), с арх. Георги Стоилов (1978),
- Фигурален паметник „Спартак“, Сандански, с арх. Иван Николов (1978),
- Скулптури на площада пред театъра в Пазарджик, сред които такива като „Жажда“ и „Нестинарка“,
- Мемориал „Хан Аспарух“, Добрич, с арх. Иван Николов (1981)
- „Победата“ – бронзов релеф, преддверие на Дом-паметник на партията на връх Бузлуджа, арх. Георги Стоилов (1981)
- Паметник на Тодор Живков (премахнат), Правец, с арх. Лозан Лозанов (1981)
- Декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, 30-о основно училище „Братя Миладинови“ (бивше ЕСПУ „Людмила Живкова“), Зона Б-5, София, със скулптора Михаил Бенчев и арх. Д. Жеков (1983)
- Пластично решение на входа на Националния исторически музей – Фигури на лъвове пред входа на Съдебната палата, София (1985)
- Паметник на Съединението, Пловдив, с арх. Лозан Лозанов (1985)
- Източник
