Бързаме да се похвалим: в списъка ни с любими художници смело можем да добавим още един. Тя се казва Даниела Стойкова, а картините й разказват за нея. Може би затова са толкова вдъхновяващи, различни и пленяващи. Разбира се, срещнахме се с Даниела, за да ни разкаже повече за своя творчески път, успехи и мечти:
Здравейте, Даниела! Можете ли да ни „разкажете“ за себе си с Ваша картина – коя е Даниела Стойкова? 😉
Здравейте! Всъщност, всичките ми картини разказват за мен. Това съм аз, моята душа, показват и какво ми се случва. Направих цяла изложба, която кръстих „Моят път“. Тя отразява една година от живота ми. Една от картините отразява месец Февруари и е автопортрет. Не мога да кажа, че тази картина разказва всичко за мен, разказва обаче един емоционален момент.
Даниела Стойкова е момиче от провинцията (Нова Загора) с малък ръст, но големи мечти и амбиции. Имам силен характер, който ми помага да се изправям след всяко разочарование, а разочарованията в света на изкуството са много. Много обещания и много малко от тях – изпълнени. Никога не съм подозирала, че ще правя нещата, които правя сега. Наскоро се върнах от Милано, където картините ми са изложени в Il Salotto Milanese, Via Della Spiga, една от най-престижните улици на центъра на Милано, където са магазините на марки като Dolce&Gabanna, Versacce и други, по време на седмицата на модата в Милано.
Там, на 22 септември, участвах с изложението на картини в евента на модната дизайнерка Джени Монтиеро, която имаше три модни ревюта в същия ден.
Как започна Вашият път в изобразителното изкуство?
Започнах да рисувам като дете за удоволствие и по-активно – последната година в гимназията, с цел да кандидатствам. След известно време на експерименти се насочих към маслената живопис. Първи опити с маслени бои направих в Художествената академия в Пловдив, където ни насърчаваха да експериментираме. От този момент нататък, вече не исках да рисувам с нищо друго. Моят път на художник започна активно в Италия през последната година и полвина. Там попаднах в правилната среда за да участвам в изложби и да се развивам.
Разкажете ни повече за техниките, които използвате?
Всички мои картини са масло върху платно. Изполвам мокра техника, която ми позволява да рисувам бързо и пастозно. Харесвам напластяването на боите, които създават релеф. Понякога използвам акрилни бои за малки елементи, тъй като добре се открояват като консистенция и цвят, без да се смесват с маслото.
Кои са Вашите ментори, от които черпите вдъхновение? А кого искате да вдъхновявате с изкуството си?
Има много художници, които харесвам. Обикновено преди да рисувам разглеждам картини в интернет, за да ми дойде вдъхновение. Харесвам Pete Rumney, Айвазосвки и големите български художници като Владимир Димитров Майстора и други.
Имате ли нужда от специална нагласа, за да рисувате?
Да, имам нужда от време на разположение и вдъхновение, иначе не се получава нищо. Картините остават празни. А и творческата енергия има нужда от почивка и презареждане.
Разкажете ни повече за последната си изложба в София – какви послания може да открие ценителят на художественото изкуство, съзерцавайки платната Ви?
Последната ми изложба в София беше в културен център „Люлин“. Самото откриване се състоя на 4 септември и съвпадна с рождения ми ден. Изложбата беше съчетана със самостоятелен концерт. Продължава до края на октомври и може да бъде посетена в делнични дни от 10.30 до 18.00 ч.
Напоследък се придържам към темата на червеното чадърче.Червеният чадър символизира щит от мечти и надежди – той ни предпазва от околния свят, в който не винаги всичко е „розово“ и ни дава сила. Носим го вътре в себе си.
Картините ми пресъздават пътя на жената (човека като цяло), която се бори с живота, преминава през дъжд, сняг, мрак, студ и вятър, но винаги продължава напред към светлината, никога не се отказва. Върви стремглаво през всякакви ситуации и е обърнала гръб на миналото.
Бихте ли пожелали нещо на младите художници в страната ни?
Пожелавам им да направят всичко, което е по силите им, и, ако това наистина е техният път, ще има резултати.
