Жан-Оноре Фрагонар

Жан-Оноре Фрагонар (на френскиJean-Honoré Fragonard) е френски художник, най-известният сред късните представители на стила рококо.

Оноре Фрагонар е роден в семейството на ръкавичаря Франсоа Фрагонар и Франсоаз Пети, дъщеря на търговец.

През 1738 г. семейството се мести в Париж. Младият Фрагонар работи за кратко като чиновник в кантора на нотариус. Опитът му да стане ученик на Франсоа Буше е неуспешен. Най-известният по това време в Париж художник, преценява, че младежът не е достатъчно подготвен за да работи при него. Все пак, той му помага да стане ученик на големия майстор на натюрморта Жан-Батист-Симеон Шарден. След около половин година, Фрагонар отново се опитва да постъпи в ателието на Буше, този път успешно (1748 – 49 г.).

Върху развитието му като творец влияние оказва не само прекият му учител, но и Рембранд, когото Фрагонар старателно изучава в Лувъра. Запазени са пет копия правени от младежа по картината „Светото семейство“ на холандския майстор.

По съвет на учителя си Буше, през 1752 г. младежът участва на конкурс организиран от Френската кралска академия. Темата е „Иеровоам принася жертва на идолите“. Картината на Фрагонар печели първо място. Тъй наречената „Римска награда“ му осигурява правото на обучение в Италия, за сметка на академията и му дава престиж в света на официалното френско изкуство.

От декември 1756 до април 1761 Фрагонар пребивава в Рим. Тук той е изключително впечатлен от творбите на Ренесанса и Античността. Според докладите на Шарл Жозеф Натуар, директор на филиала на Френската академия в Рим, в началото Фрагонар дори е потиснат от превъзходството на това изкуство. Майсторите, от които се възхищава най-много са МикеланджелоРафаело и Тиеполо.

Когато трите години обучение свършват, художникът успява да измоли удължение на престоя си с още една. В Италия, той се запознава с художника Юбер Робер, който също е тук на обучение. Двамата често рисуват на пленер античните развалини в околностите на Рим. Техен покровител става абат Сен-Нон, колекционер, меценат и сам художник-любител. По негова покана, Фрагонар пребивава във „Вила д′Есте“ в Тиволи, където прави серия от рисунки.

„Глава на старец“

През 1761 г., след кратък престой в Неапол и Венеция, Фрагонар се завръща в Париж. За Салона (официална изложба, провеждана веднъж на две години) той подготвя голямото платно на митологична тема „Жрецът Корез, жертва себе си, за да спаси Калироя“. Картината е приета с одобрение от журито и закупена от крал Луи XV. Благодарение на нея, Фрагонар става кандидат член на академията. Той се надява на големи и доходоносни поръчки от страна на краля, но се разочарова. Парите за „Жрецът Корез“ са му изплатени едва през 1771 г. Фрагонар се пренасочва изцяло към рисуването на малки, изящни картини с пасторални, галантни и еротични сюжети за частни поръчители. Както показват по-ранните му произведения, той има и естествено предпочитание към този род творби.

В 1767 г. Фрагонар за втори и последен път участва в парижкия Салон. В него той се представя с картината „Глава на старец“ и проектът за декорация на хотел „Бержер“ „Групи деца в небето“. Художникът не проявява повече интерес към академична кариера.

През септември 1768 г. Фрагонар се жени за ученичката си Мари-Ан Жерар, дъщеря на парфюмерист от Грас. Тя е 13 години по-младата от него. На 16 декември 1769 г. се ражда дъщеря им, Хенриета Розали.

Октомври 1773 г. Фрагонар предприема пътешествие из Европа, съвместно с откупчика на данъци Бержере, сочен като един от най-богатите хора за времето си. С тях е и синът на финансиста, на когото художникът преподава рисуване. Заедно, те посещават Италия (ФлоренцияГенуа, Рим, Неапол) и Централна Европа, (Виена и Прага). През септември 1774 г. се завръщат в Париж. Съществуват сведения, че Фрагонар и Беранже влошават отношенията си в края на пътуването. Причините не са установени. Възможно е да се касае за многобройните творби на художника, които откупчика взема като компенсация, че финансира пътуването му. Със сина на Беранже, Фрагонар запазва приятелски отношения. Чест гост е в дома му.

През 1775 г., по поръчка на херцог Пентевр, художникът създава декоративно пано за украса тавана на „Отель де Тулуз“. Размерите на този пейзаж (216 X 335 см) са необичайни за Фрагонар, свикнал да работи на малки платна. През следващите години той рисува серия от 12 пейзажа, които независимо от разликата в размерите си, са изпълнени в светли и нежни тонове. През седемдесетте години, Фрагонар създава и поредица портрети на знатни дами и актриси. Повечето са правени по-поръчка. В тях характеристиката на модела отстъпва на еднотипността и митологичните атрибути.

В 1780 г. се ражда синът на художника, Александър Еварист, който по-късно наследява бащината си професия.

През 1788 г. умира дъщерята на Фрагонар а самият той преживява тежко боледуване.

Избухналата през 1789 Френска революция се отразява неблагоприятно върху него. Според новите разбирания, изкуството на Фрагонар е остаряло и свързано с монархията. През 1790 г. той напуска Париж, където се чувства ненужен. Връща се в родния си град.

В 1792 г. Фрагонар отново е в столицата. С помощта на Жак-Луи Давид, той е назначен за управител на музея в Лувъра. На този пост остава до 1800 г. Приносът му към формирането на една от най-големите в света колекции на изобразително изкуство е значителен.

Бурните събития на епохата, като Директорията и режимът на Наполеон I, не се отразяват върху живота му.

На 22 август 1806 г. Фрагонар умира в дома си в Париж.

Върху стила на Оноре Фрагонар, влияние оказва както учителя му Буше, така и италианското ренесансово изкуство. Въпреки че е типичен майстор на рококото, в по-късното му творчество отражение има и класицизмът. Докато в произведенията от своята младост, художникът влага много фантазия и експресивност, късните му картини са по-традиционни и донякъде еднотипни.

В жанрово отношение изкуството на Фрагонар е разнообразно. Наред с галантните картини той рисува портретипейзажи, митологични и алегорични композиции. Работи в областта на илюстрацията. Като млад се занимава и с графика, но почти не са се запазили негови офорти.

„Риналдо в градините на Армида“, 1763 г.

„Люлката“, 1767 г.

„Любовното писмо“, 1769 – 70 г.

„Четяща жена“, 1773 – 76 г.

„Открадната целувка“

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *