Петко Мангачев Ангел Куюмджийски. Живот между пропасти и върхове

На 23 октомври излиза от печат „Ангел Куюмджийски. Живот между пропасти и върхове“ – смайваща биографична книга, базирана на архивни, исторически и литературни източници, едновременно пунктуална и увлекателна като роман. Името Куюмджийски се свързва с т.нар. проект „К“ за отделянето на България от орбитата на хитлеристка Германия и преминаването ѝ на страната на съюзниците.

Ангел Куюмджийски. Живот между пропасти и върхове” (256 стр., цена: 20 лв.) е задълбочено документално проучване на един необикновен живот, изпълнен с бързеи и обрати, някои от които са неподатливи за обясненията на нормалната логика. Наистина е странно защо в най-новата ни българска история – в периода между двете световни войни – името на Ангел Куюмджийски (1887-1966) сякаш е изчезнало. Нима такъв човек никога не е съществувал? Кой е все пак наричаният от приятелите му „Куюм“? Крачките му пресичат коренно различни хоризонти – той е издател, благотворител, финансист, търговец, консултант, дипломат и разузнавач. В банковото поприще започва като обикновен банков чиновник, който бързо се издига до крупен финансист, участващ като член на управителните съвети и като акционер на няколко банки. Тези позиции му помагат да участва и като директор и акционер в някои от най-големите и важни за българската индустрия търговски дружества. Куюмджийски се оказва важна фигура и за новите властимащи след 9 септември 1944 г., които били готови на редица отстъпки лично към него, само и само да подобрят отношенията си със САЩ. По този начин той, за разлика от стотици други богати българи, успява да си възвърне равностойността на значителна част от притежаваните в страната капитали. Участва в преговорите за финансиране на Рилския водопровод и продажбата на Русенската захарна фабрика. Последователно е почетен консул на Австрия и Бразилия в България. Като несъмнено богат човек, той е уважаван или мразен от съвременниците си. На него е посветена цяла анонимна първоначално брошура, чийто автор се оказва впоследствие Анастас Изворов. Оставяме настрана обидите и квалификациите по отношение на етническата принадлежност, отправени към личността на Куюмджийски, те са недопустими както за онова време, така и днес.

Петко Мангачев е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Всред богатата му библиография се открояват: Учредяване и първи международни прояви на Българския Червен кръстПроф. Константин Кацаров – живот и дейност (1898–1980); Константин Иречек – живот и дело в България (1879–1884); Никола Вапцаров в архивите на МВРБългария – Литва: Уверено по пътя на сътрудничествотоМайор Уилям Франк Томпсън – живот и дело в БългарияЛюбомир Лулчев – живот между загадки и реалности (1886–1945); Подвигът Анджело Ронкали – живот и дело в България (1925–1935), съавторство; Документална история на руските бежанци в България (1919–1944), в два тома; Атанас Буров – години на тежки изпитания (1944–1954); Генерал Казимир Ернрот – живот и дело в БългарияДжеймс Баучър – живот и дейност в България. Носител е на наградата Изящно перо‘2019 на Салона за българска култура и духовност, Чикаго, САЩ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *