Пламен Марков (режисьор)

Роден е на 10 октомври 1955 г. в София, макар някои източници да го водят роден през 1956 г.[3]

Завършва Първа езикова гимназия в град Варна. През 1980 г. Марков завършва ВИТИЗ със специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на професор Сашо Стоянов.[1]

В периода 1980 – 1985 г. Марков е щатен режисьор и по-късно директор на Драматичен театър „Стефан Киров“. През 1985 – 1989 г. режисира в Театър „Българска армия“. Също така режисира телевизионни пиеси, както и новогодишните спектакли на БНТ.

През 1989 – 1996 г. е директор и главен творчески ръководител в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. През 1992 г. режисира „Шареният“, документален филм за Никола Анастасов. От 2004 до 2007 г. изпълнява дейността на художествен консултант към Драматичен театър „Гео Милев“. От 2012 г. е главен режисьор в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Марков гастролира в Лондон, Москва, Виена и Тел Авив и провежда уъркшопове в Румъния, Китай, Македония и Индия.[2]

От 1986 г. е асистент на професор Димитрина Гюрова по актьорство за драматичен театър във ВИТИЗ. От 1996 г. е щатен преподавател по специалността първоначално заедно с покойния Богдан Сърчаджиев, а в момента с Ивайло Христов. Сред студентите им са Мая Кисьова,[4] Веселина Михалкова,[5] Йоанна Микова,[6] Василена Радева,[7] Кирил Ивайлов,[8] Лора Мутишева,[9] Мартин Герасков,[10] Стайко Мурджев,[11] Явор Бахаров,[12] Момчил Степанов,[13] Радина Кърджилова,[14] Ованес Торосян,[15] Луиза Григорова[16] и Венцислав Сариев.[17]

През 1991 г. Марков придобива научната степен доцент, а осем години по-късно – професор. От 2012 г. е декан на факултет „Сценични изкуства“, след което Снежина Танковска поема поста.

Пиеси

Режисьор е на над 60 театрални постановки,[18] измежду които:

  • Албена“ на Йордан Йовков
  • „Училище за жени“ на Молиер
  • „Частен детектив“ на Алън Шейфър
  • „Вавилонската кула“ на Маргарит Минков
  • „Семейство Тот“ на Ищван Йоркен
  • „Явява се разносвачът на лед“ на Юджийн О’Нийл
  • „Портиерът“ на Нийл Саймън
  • „Прозорецът“ на Константин Илиев
  • „Макбед“ от Йожен Йонеско
  • „Лов на хлебарки“ на Януш Гловацки
  • „Арт“ на Ясмина Реза
  • „Рондо“ на Артур Шницлер
  • „Куцльото от забутания остров“ на Мартин Макдона
  • „Напразни усилия в лятна нощ“ на Уилям ШекспирУди Алън, Том Стопард и Петер Хандке
  • Макбет“ на Уилям Шекспир
  • „Български работи“ на Балчо Нейков
  • „Божествата на касапите“ на Ясмина Реза
  • „Хеда Габлер“ от Хенрик Ибсен
  • „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд (моноспектакъл на Валентин Ганев)
  • „Юлий Цезар“ на Уилям Шекспир
  • „Гленгари Глен Рос“ на Дейвид Мамет
  • „Нощта на 16-и януари“ на Айн Ранд
  • „Влюбеният Шекспир“ на Том Стопард
  • „12-те гневни“ на Реджиналд Роуз
  • „Как Инджето не стана цар“ – текстът е събран и адаптиран от проф. Марков по записки на Балчо Нейков

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *