Kintsugi: изкуството да поправяш със злато

Kintsugi е японска форма на изкуство, което е доста специфично и нестандартно. Използва благородни метали като течно злато, течно сребро или лак, напоен с прахообразно злато, като цели с тях да събере счупените парчета от керамични изделия. Съединявайки ги, създава нещо ново и по-различно.

То се ражда през далечния XV век. Според японската легенда, шогунът Ашикафа Йошисама изпратил напуканата си чаена чаша в Китай, за да я оправят, тъй като тя имала голяма стойност за него. При връщането ѝ вижда, че е била обработена с много грозни метали, което никак не му допаднало. За да задоволят известния шогун, занаятчиите от този период дали всичко от себе си, за да открият  алтернативен и по-естетически благоприятен начин да поправят чашата.

Появата на този вид изкуството отразява философските течения през периода, които твърдят, че най-голямата красота се крие в недостатъците и несъвършенствата, както и че приемането на промяната е нещо хубаво и не трябва да я третираме като загуба.

Това изкуство придобива все повече значимост и в западния свят. Успява да докосне хората и да ги промени, дори и само с един-единствен предмет.

Красивата ваза в хола ни има история, тя е там от години, майка ни винаги ни е казвала да я пазим и да минаваме покрай нея внимателно. Защо ли? Тя е семейна реликва, създава чувство за индивидуалност и уникалност, защото е именно нашата и пази в себе си образи и периоди от живота ни, сякаш е стояла и е наблюдавала внимателно всичко, което се случва в нашия живот.

По този начин оприличаваме предмета с хора и етапи, напомнят ни повече за нас самите, те са като нас: преминали през предизвикателствата на живота. Този предмет ни кара да се свързваме с него, да го усещаме повече и така развива чувството ни за емпатия на по-фино ниво, което се отразява и в човешките ни взаимоотношения по силно позитивен начин. Запазвайки го, придавайки му нов вид, не само му отдаваме необходимото уважение, но и му даваме шанс за нов живот, нова визия за живот: както на предмета, така и на усещанията ни.

Всеки един предмет е унникален заради случайността, с която той се чупи и разбива, като образува неправилни и абстрактни картини и прави най-обикновената декорация изпъкващ елемент в стаята, носещ естетически и душевен принос в живота ни. Учи ни да не изхвърляме счупените предмети, а да се опитаме да ги поправим, защото често по този начин получаваме дори нещо по-ценно.

Този поведенчески модел често го прехвърляме върху реални събития и хора от реалността ни. Затова трябва да поемем всяка една случка, загуба или промяна и да открием положителен начин, по който да се съградим отново и да продължим напред.

 

 

 

 

 

Изкуство -Автор 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.