Демокрация във време на разделение

Изборът на Джо Байдън за президент на САЩ е първата добра новина за онеправданите вярващи в либералната демокрация и следвоенния многостранен ред от 2016 г. Той е почтен човек с инстинктивно схващане за ценностите, за които Америка се е застъпвала. Ако се предположи, че атаката на Доналд Тръмп върху изборния процес се провали, Байдън ще стане президент и това ще внесе огромно облекчение, но е глупаво да си представяме, че разделението от ерата на Тръмп е приключило, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.В по-широк план либералната демокрация ще остане в битка, както в САЩ, така и другаде. Доказателствата за тази реалност са ясни. Изследванията в Центъра за бъдещето на демокрацията в университета в Кеймбридж показват нарастване на глобалното недоволство от демокрацията малко преди финансовата криза от 2008 г. Нарастването на недоволството в англоговорящите демокрации, водени от САЩ, е поразително.

 

През 2020 г. уважаваният базиран в САЩ мозъчен тръст Freedom House класира качеството на американската демокрация на 33-то място в света сред страните с население над 1 млн. души – на нивото на Словакия и Аржентина. Това е класиране отпреди опита на Тръмп да подкопае избирателната система, ядрото на демокрацията, с неподкрепени твърдения за измама, за да опетни репутацията ù, посочва Уулф.

Способността на Байдън да промени всички това вероятно ще бъде ограничена, въпреки че той със сигурност ще пожелае да го направи. Той ще иска да се изправи срещу упоритата съпротива на републиканците в Конгреса, които ще се опитат да гарантират, че той и федералното правителство ще се провалят, каквато беше целта им по време на президентството на Барак Обама.

Освен това, въпреки че Тръмп може (или пък не) да изчезне, някаква версия на Тръмпизма ще остане идеология на Републиканската партия. Това е единствената жизнеспособна стратегия за партия, посветена на ниските данъци и справедливостта в условията на разнообразна демокрация с високо неравенство. От решаващо значение за успеха на тази партия е Върховният съд, казва още Улф.

Вероятно тогава нищо фундаментално няма да се промени в политиката на САЩ по време на президентството на Байдън. Освен това твърденията за фалшифициране на изборите ще резонира сред базата на Тръмп. Особено ако ръководството на републиканците успее и спре плановете на Байдън за икономиката, шансовете за завръщане на Тръмпизма, дори на самия Тръмп, са добри.

Това не означава, че Байдън няма да може да направи нищо. Напротив, правомощията му са огромни, въпреки че Върховният съд може да лиши президента от някои от регулаторните правомощия, които се смята, че притежава. Непосредствено предизвикателство ще бъде Covid-19, но Байдън може и да има късмет, ако скоро наистина се появи ваксина.

Все пак изглежда малко вероятно демократите да нарушат успеха на плуто-популистката стратегия, отчасти защото самите те са в не по-различна ситуация. Те също зависят от дарения и дарителите им обикновено не са ентусиазирани от по-високите данъци или агресивното регулиране. Останалата част от гласоподавателите им е обединена от ярост.

Ролята на парите в политиката на САЩ е от основно значение. Неотдавнашна актуализация на по-ранни изследвания, публикувана от Института за ново икономическо мислене, потвърждава, че възгледите на най-богатите 10% от населението до голяма степен определят политиката. Неизбежните разочарования на останалите дават на партиите другите гласове.

Успешната демокрация е много повече от набор от институции. Държавата трябва да се разглежда като обслужваща интересите на повечето граждани. Последните също трябва да споделят патриотизъм – любов към страната, която надхвърля различията в социалното положение, политическите убеждения и икономическия интерес. Байдън се застъпва за това.

Ако е неразумно да се очаква някаква трансформация във вътрешнополитическия модел, какво да кажем за ролята на САЩ в света? Тук промените може да са по-големи. Байдън вероятно ще се опита да съживи съюз на интереси и ценности с другите напреднали демокрации с високи доходи, особено Европа. Вероятно британският премиер ще осъзнае мъдростта на приятелските отношения с ЕС, а руският президент и неговите идеологически привърженици в Централна и Източна Европа ще си върнат етикета „враждебен“.

 

Байдън вероятно ще положи усилия да създаде ангажирани, но същевременно взискателни отношения с Китай в контекста на реалистична многостранност. По-малко е сигурно, че ще бъде възможно да се управляват решаващите отношения на суперсила без сериозен риск от конфликт. По някакъв начин САЩ и Китай трябва да се научат как да се противопоставят, да се конкурират и да си сътрудничат едновременно.

Особено важно ще бъде споразумението за климата. По времето на Доналд Тръмп някои – по-специално Китай, обещаваха целенасочени усилия за намаляване на въглеродните емисии, но насърчаваха въглищата. Това ще наложи САЩ да ускорят собствената си зелена трансформация. Възможността е налице, но това също вероятно ще изисква известно сътрудничество от Конгреса. Както стоят нещата днес, това изглежда много малко вероятно.

Затова Байдън може да има надежди без наивност. Дълбоките конфликти в САЩ и в чужбина ще продължат. Неговото президентство може да завърши разочароващо, защото страната му е дълбоко разделена и предизвикателствата са огромни.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Десислава Попова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.