Според ново проучване на агенцията, цитирано от АФП, европейските градски зони страдат особено от здравното въздействие, включително с фатални респираторни и сърдечно-съдови заболявания.
През 2018 г. 34% от градските жители на 27-те страни от ЕС и Обединеното кралство са дишали наземни озонови частици при концентрации над целевите здравни нива в ЕС. 15% са дишали така наречените частици PM10 (частици с диаметър 10 микрометра или по-малко) на нива над дневната граница на ЕС.
Европейските критерии са по-малко строги от насоките, издадени от Световната здравна организация (СЗО). Около 99% от жителите на европейските градове са били изложени на нива на озон над препоръчителния праг на СЗО и 48%, когато става въпрос за частици PM10.
През последните 10 години обаче е постигнат значителен напредък в цяла Европа и базираната в Копенхаген ЕАОС изчислява, че са избегнати около 400 000 преждевременни смъртни случаи. От 2000 г. насам е регистриран спад в емисиите на няколко ключови замърсители на въздуха, особено сяра и азотни оксиди. ЕАОС също така отбелязва “абсолютно разделяне” на емисиите от икономическа дейност, което означава, че емисиите намаляват, дори когато икономическата активност се увеличава. Множество фактори, включително “засилено регулиране и прилагане на политики, промяна при горивата, технологични подобрения и подобрения в енергийната ефективност или ефективността на процесите”, могат да стоят зад спада, заяви ЕАОС.
“Добра новина е, че качеството на въздуха се подобрява благодарение на политиките за околната среда и климата, които прилагаме”, заяви Виргиниус Синкевичус, еврокомисар по околната среда, океаните и рибарството, в изявление. “Но не можем да пренебрегнем и недостатъка – броят на преждевременните смъртни случаи в Европа поради замърсяване на въздуха все още е твърде голям.”
В 41 европейски държави през 2018 г. около 60 000 по-малко хора са починали преждевременно от замърсяване на въздуха с фини частици (частици, по-малки от 2,5 микрометра), отколкото през 2009 г. Излагането на фини частици все още обаче е причинило около 417 000 преждевременни смъртни случаи през 2018 г., 379 000 от тях в 27-те страни от ЕС плюс Великобритания. В ЕС и Великобритания 54 000 преждевременни смъртни случаи са свързани с азотен диоксид (NO2) през 2018 г., което е по-малко от половината от цифрата през 2009 г. Други 19 400 смъртни случая са свързани със земния озон, което представлява увеличение от 24% в сравнение с 2009 г.
Докладът потвърждава и че мерките за ограничаване на разпространението на Covid-19 са довели до временно подобрение на качеството на въздуха в Европа. Например концентрацията на NO2 е спаднала с 61% в Испания, 52% във Франция и 48% в Италия през април, когато и трите страни наложиха строги антивирусни мерки.
Различно от тази статистика беше състоянието на въздуха в България тази сутрин, припомня БГНЕС. Столицата ни тази сутрин попадна в червения сектор по замърсяване на въздуха. Показателят на фини прахови частици беше 59.2 µg/m³, сочи индексът за качеството на въздуха в София.
Така българската столица се нарежда на 13-о място в света по мръсен въздух днес. Първото място по мръсен въздух се държи днес от град Лахор в Пакистан, второ и трето място са за градовете в Индия – Делхи и Мумбай. Столицата на Хърватия – Загреб, тази сутрин е на четвърто място в света по замърсяване на въздуха. Друга балканска столица – тази на Босна и Херцеговина – Сараево, пък е на седмо място.
Най-чист е въздухът тази сутрин в столицата на Австралия Канбера, непосредствено след нея се нареждат нашите съседи в Скопие, Северна Македония, на трето място по чист въздух е Нагоя в Япония. /БГНЕС
