ЗИМА В СОЗОПОЛ

Димитър Йовков

Някъде през 80 -те години попаднах в Созопол, през зимата. Разходих се из града.Всичко, което се виждаше през лятото се виждаше и сега. Само че сега освен че виждах, и чувствах. Как стъпките ми по калдаръма се смесваха с тези на древните. Всяка от старите къщи сякаш ми разказваше някаква своя история. Морето и то си шепнеше някакви легенди дочути от нимфите. Чувстваш, защото няма какво да ти пречи -лятната суета, тълпи от туристи, сергии, глъч, музика. Зимният Созопол е съвсем друг.
ЗИМА В СОЗОПОЛ
Созопол е зимен, магически тих,
замислен над вечни проблеми.
В морето загледан с очи на старик –
целува го с устни солени.
Смокиня прастара обгръща в нощта,
стрехите, надвесили вежди.
И звън калдаръмен разбужда деня,
препасал рибарските прежди.
Рибарят замислен върви към брега
и бризът лулата му пали.
Изпраща го чайка, а в къщи жена
със пръсти иконата гали.
В морето рибарю е твоя живот,
с приливи бурни приижда.
И грохот на буря и шепот на нощ,
във вярност на него те вричат.
Такъв те запомних Созапол сега –
спокоен, класически мъдър.
Без лятна парадност и без суета –
Созопол, на вечност осъден!
“ Луни от смокини“, 2010 г

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.