След като прокара в Закона за висшето образование диктат на властта чрез управленски договор с ректора на всеки от вузовете, завчера Красимир Вълчев сключи безпрецедентна сделка със синдикатите и университетските шефове – да гонят преподаватели, които имат законовото право да работят на трудов договор до 68-годишна възраст, а останалите да имат 300 часа аудиторна заетост. Срещу това вдига основните заплати на 1300 лв. – за асистент, до 1600 лв. – за професор. Пито – платено. Който слушка, ще папка. Обаче. Едно на ръка, че моженето не е функция на възрастта – има професори на 65 години на световно ниво и млади доценти на 40 с мислене на динозаври. Затова и всеки академичен съвет досега можеше да решава кой професор му е нужен и кой не е. Вече не ще може. Преподавателите между 65 и 68 години се заковават на 5% от академичния състав. Сега ще се подбира кои остават – разбира се, „наши хора“ или хора на ректора. Само че, второ – не може със споразумение да се отменят и ограничават права, дадени по закон (професорите могат да са на щат до 68 години) и всеки правист в съда това ще го каже. Дискриминация по възраст, не по глупост. Трето, като се „редуцират“ възрастните преподаватели, това ще намали общия брой на преподаващите, които – вари ги, печи ги – са всичко на всичко около 13 000, по данни на НСИ. А колко хиляди още наближават възрастовия праг? Изкуствено оголваш системата откъм най-опитните и знаещи преподаватели. А това означава и намаляване на катедри, специалности и дори на факултети. Затова има следваща заповед: сливайте се, обединявайте се, съкращавайте се! Особено ако разходите надвишават приходите – пазарно време е в държавните вузове. За частните тези правила пак не важат, юруш да работите там.
Има и четвърто, пето, шесто. Но не за това ми е думата. Покрай въпросната сделка ни в клин, ни в ръкав, бе охулена… Българската академия на науките. Тя щяла да запази „свещената“ си автономия, защото „в БАН всички знаем, че можеш и да не работиш“, изрече Вълчев, цитиран от „Медиапул“. За такива произволни хули, хвърлени като на кръчмарска маса, се подава оставка. Кой не работи – тези, които правят над 50% от качествената научна продукция на България, те ли? В последните години най-силно било увеличено финансирането на БАН! Чиста лъжа. Защото в последните години най-силно бе редуцирана субсидията за БАН – с 40% удари през 2010 г. „феодалните старци“ наукомразецът Симеон Дянков, та оттогава академията още не може да се съвземе и плаща заплати на асистенти с докторски степени като на чистачки в училище. За 2021 г. й се дават 12,2 млн. лв. повече, отколкото за тази (не са 13 милиона, г-н министър). И понеже в академията много хора работят със заплата около минималната, тези пари едва ще покрият увеличението й от 610 на 650 лв. и евентуално само на част от учените – 10% повече, предвидени за цялата публична сфера. Нищо за научна работа, нищо за капиталови разходи, за апаратура, консумативи и химикали, нищо за всичко друго… Как се работи наука по този начин? Ами същите учени в БАН, които според министъра не работят и ще останат с двойно по-ниски заплати от колегите си във вузовете, знаят как се прави. Погледнете мястото на БАН в европейските научни класации и го сравнете с това на вузовете ни в университетските рейтинги на ЕС! Цинизъм е да хулиш науката с омраза по Дянковски! Доживяхме абсурда министърът на науката да ругае като хамалин институцията, която прави най-качествената наука у нас. Ама защо да не премахнем българската конкуренция в международната наука, някоя велика сила, която ще я прибере, може и да ни похвали! И с тия пари академията чие заплащане щяла да увеличи – на академиците или на младите учени?! Никой министър досега не си е позволявал подобно диво противопоставяне – висшите училища срещу БАН, младите срещу възрастните преподаватели и учени. Разделяй и владей, а където не можеш да владееш – удряй! Страхотна политика!
Да не говорим за синдикалната дама Лиляна Вълчева от КНСБ, която от години очерня БАН, понеже там не я почитали. Да сме отидели в 8 ч. сутринта и в 8 вечерта в академията и в един университет, та да сме видели „къде и колко се работи“. Ами, да отидем, че и в събота, бая ще се озори госпожата да брои къде колко се работи… Но повторената лъжа става истина, нали? Абсурдното е, че и тук виждаме яко противопоставяне, вместо стимули за сътрудничество между институциите на висшето образование и на науката, каквито имат всички цивилизовани държави.
Език мой – враг мой, е казал народът. Щом такива думи са им на езика, сетете се какво им е на ума…
