През последните 30 години Столичната община се прости с хиляди свои имоти чрез различни процедури. В паркове и градинки, между блокове и по улици се появиха парчета частни земи, които поставят сложни казуси за решаване. С цената на загуби общината ще може да си върне някои от тях, така че да защити обществения интерес, балансирайки между него и частния.
Има една сфера обаче, в която кметството никога няма да може да възстанови придобивките, които е допуснала да изгуби в последните десетилетия. Става дума за общинските жилища, които се дават под наем на хора в затруднено положение с възможност след определен период да бъдат закупени.
Над десет пъти е намалял общинският жилищен фонд от 90-те години до днес, а за този период администрацията не е преценила за нужно да се ангажира с изготвяне на цялостна политика за управление на тези свои имоти. Затова днес общинските жилища, вместо с шестцифрен, са с четирицифрен брой и с тази скорост до няколко години ще изчезнат.
Вместо да се опита да запази фонда си, да го стопанисва и поддържа, общината дотолкова го е загърбила на централно ниво, че районните кметове, които пряко отговарят за него, предпочитат да се отърват от старите и амортизирани жилища. Само че новопридобитите от общината имоти след различни процедури са единици и така фондът обеднява с всяка изминала година. Това ще продължи и в близките месеци, тъй като се планира близо 1000 жилища да бъдат предложени за продажба на наемателите им. Така ще излезе, че общината ще загуби още една десета от фонда си, който ще падне до около 8000 апартамента, ателиета и гаражи. Затова да се доберат до общинско жилище за някои е мечта, съпроводена от надеждата за покупка в законово определен срок. За други е непостижима цел, предхождана от дълго чакане. Ако евентуално се достигне до осъществяването й, в огромен процент от случаите новият наемател е посрещнат от голи стени, необитаеми помещения, затрупани с боклуци и с всички доказателства, сочещи за досегашни лоши стопани.
Истината е, че общината има само полза от намаляването на този тип имоти. Стопанисването им е сериозна финансова тежест за районните кметства. Кметът на „Люлин“ Милко Младенов наскоро се оплака, че за 2200 апартамента администрацията плаща по 400 000 лева на година само за данък за собствеността, а отделно са капиталовите разходи. Заради това кметът настоява за спешна продажба на амортизираните имоти, които са на 35-40 години. За Младенов допълнителното обременяване на общинския бюджет може да се избегне, като се продадат старите апартаменти, а парите от тях се инвестират в „нещо по-модерно“. Това по-модерно обаче няма как да е съпоставимо по стойност с голите и стари общински апартаменти, които кметството най-често продава на данъчна, а не на пазарна оценка. Простите сметки показват, че с парите от три амортизирани имота, продадени на двойно по-ниска цена от реалната, може да се купи не повече от едно ново жилище с подобна квадратура. Къде ще му отиде краят тогава?
Не само по отношение на наличието и управлението на апартаментите общината е в задънена улица. Тя се опитва от години да създаде нов документ, по чиито правила да се настаняват нуждаещи се. Нееднократно администрацията на „Московска“ обявява поредната важна крачка за приемането на нова наредба с различни правила, насочена към нови ползватели, но тя така и не се е появила официално. Наредбата уж е на финалната права, но явно доизкусуряването й е трудно, за да бъде представена за гласуване пред Столичния общински съвет.
В момента настаняването в общински жилища става по наредба от 2005 г., прекроявана няколко пъти, но без съществени изменения. Най-общо според нея в апартаменти могат да бъдат настанявани хора без собствени имоти и с ограничени доходи, а ако са изрядни платци, след 5 години могат да купят жилището. Как финансово притеснени столичани, които плащат по 80 стотинки наем на квадратен метър, ще съберат няколко хиляди лева за закупуването на апартамента е въпрос с повишена трудност. Ако те могат да си позволят да заделят достатъчно пари за покупката, дали още са толкова нуждаещи се? И не е ли по-редно да се изнесат, за да предоставят апартамента на по-закъсали хора? В момента около 11 000 души чакат за настаняване в около 9000 апартамента.
Подготвяната наредба с нови правила няма да увеличи жилищата, но ще доведе до сериозен ръст на кандидатите. В документа се предоставя възможност за по-широк кръг хора, които да могат да бъдат настанявани. Заложени са седем групи граждани, които имат право да кандидатстват за общинския фонд. В първата са хора в риск от бедност, във втората – млади хора, които напускат специализирани институции, а в третата – хора с намалена работоспособност. Самотните родители, младите семейства с или без деца, както и млади столичани със степен „доктор“, са другите групи, които могат да се възползват от преференциалните наеми.
Разделение вече ще има и по цена на наема. Настаняването в жилища с нормиран наем ще става за срок от 5 години, който може да бъде удължен за още една. Наемите ще бъдат три вида – базисен, преференциален и умерен, като ще се определят по друга наредба на общината. По-високи суми ще плащат настанените в жилища от фонд „Пазарен наем“, като сумите ще се определят от оценител. Този вид апартаменти ще се дават за срок до 7 години след търг. За тях кандидатите няма да доказват жилищни нужди.
Докъде ще доведат новите правила за наем не е много ясно. Кандидати едва ли ще липсват, опашките от чакащи ще са още по-дълги, но каква ще е ползата, след като те няма да има къде да бъдат настанени. В същото време вече ще се прави разделение между наемателите, като тези с повече пари, които могат да си позволят пазарен наем, очевидно ще бъдат настанявани в по-поддържаните жилища. За бедните ще останат съборетините, нуждаещи се от основен ремонт, в които няма елементарни условия за живеене.
Новата наредба няма да реши проблемите с общинската собственост. На това мнение са и общински съветници от БСП. „Столичната община има нужда от цялостна стратегия, която ясно да казва как ще се стопанисва фондът“, коментира за ДУМА общинският съветник от БСП Иван Таков. Той е категоричен, че кметството трябва да започне да управлява собствеността си, вместо да търси начини да се отърве от нея. Според него фактът, че фондът е разпилян, го прави труден за поддръжка. За сериозен дебат настоява колежката му от групата на социалистите Диана Тонова. Тя подчерта, че трябва да се имат предвид правата на гражданите, но и политиката на общината трябва да бъде по-добре формулирана.
В момента общината работи на парче, без да си дава сметка за стойността на обеднелия й жилищен фонд, без да го управлява ефективно и в полза на затруднените столичани. Вместо да го пази, тя го запуска, оставя го без грижи и го разпродава. С изчезването на жилищата ще изчезнат и проблемите. Явно това е политиката на кметството и в този случай.
