Проучване: Учените по климатичните промени летят най-често със самолет

През последните години все по-голям брой изследователи на климатичните промени взеха съзнателното решение да намалят въглеродните си отпечатъци, като избягват пътуване по въздуха или летят по-малко. Но анализите показват, че въпреки тези усилия климатичните изследователи пътуват и летят повече от останалите учени, работещи в други дисциплини. Проучването, публикувано на 8 октомври в Global Environmental Change, обхваща повече от 1400 учени от различни дисциплини в 59 държави, за да разбере колко често летят и защо. Проучването е проведено птез 2017, преди пандемията от коронавирус да доведе до всеобхватни рестрикции за пътуване. Повечето респонденти са от Нидерландия, Обединеното Кралство и Австралия.

Климатичните експерти, които съставляват около 17% от респондентите, правят средно по пет полета годишно, както открива проучването, докато изследователи от други области правят по четири. Климатичните учени също летят по-често от своите колеги по работа, но правят по-малко международни полети по лични причини. Пътуването по въздуха расте със старшинството в професията при всички дисциплини, като професорите по климатични промени летят средно по девет пъти в годината, а тези от неклиматичните дисциплини летят по осем пъти (виж „Frequent Flyers” – б.а.)

Проучване открива, че учените, които изследват климатичните промени, летят по-често и пътуват повече по работа, отколкото изследователи от други дисциплини.

Въпреки, че разликата не е огромна, това допринася към „колосалното количество полети“, казва Лорейн Уитмарш, психолог по околната среда от университета в Бат, Великобритания, която провежда проучването. „Тези цифри са наистина доста категорични, струва ми се, и трябва да са аларма за всички учени.“

Отдалечено работно място

Част от фактите от проучването могат да бъдат обяснени с количеството работа на терен, нужно за климатичните излседвания, казва Уитмарш, често на отдалечени локации. Макар тя и нейните колеги да отчитат това в проучването си, все пак смятат, че климатичните експерти пътуват по въздух по-често.

Международните конференции може също да имат влияние, казва Ким Коб, климатичен учен от Института по Технологии в Атланта, Джорджия. Срещите за координиране на всеобщите усилия за облекчаване на вредите – например на Междуправителствения Панел за Климатичните Промени – включват стотици учени от различни държави.

„Трябва да провеждаме чести серии от срещи, за да следим данните, да напредваме в откритията си, да сме уверени, че те се разпространяват сред общността“, казва Коб. Тя е шокирана да открие, че около 80% от нейните лични въглеродни емисии през 2017 идват от пътуване по въздуха. Оттогава тя се опитва да пътува по-малко. „Не планирам да се качвам на самолет отново“.

Проучването показва още, че климатичните специалисти е по-вероятно да се опитат да намалят вредата от летенето, като купят въглеродни емисии. 44% от климатичните учени и 26% от неклиматичните учени казват, че са правили това поне веднъж. И почти 30% от климатичните учени казват, че са избрали да не пътуват по работа, заради въглеродния отпечатък, в сравнение със само 5% от неклиматичните учени.

„Едва ли напълно сме възприели навика да летим по-малко. Но смятам, че има по-голяма осъзнатост в тази посока.“, казва Надир Дживанджи, атмосферен физик в Националната Океанска и Атмосферна Администрация на САЩ в Принстън, Ню Джърси.

 

Източник: Гласове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.