На 20 ноември излиза от печат част III на „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ от проф. Милена Кирова. (432 стр., цена: 24 лв.)
Книгата обхваща университетски курс лекции на авторката, но има за цел да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Проф. Кирова извежда на преден план някои забравени произведения и поставя във фокус нови оценки на вече познати творби със съзнанието, че това, което наричаме литературна история, не съвпада с реалността на ситуацията, в която се е случила българската литература от Освобождението до Първата световна война. Първият том беше посветен на авторите, чието творчество започва и се разгръща (а понякога и се изчерпва, както в случаите с Алеко Константинов и Захарий Стоянов) в първите две следосвобожденски десетилетия, до края на XIX век. Цялостно са представени автори като Захари Стоянов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски. Вторият том се занимава изцяло с модернизма, по-точно с първите две стъпала на неговата поява в българската литература: кръга „Мисъл“ и символизма. С цялостни портрети са представени деветима автори. С изключение на Петко Тодоров, всички останали са поети: от Пенчо Славейков и Пейо Яворов до Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Теодор Траянов. Част III е посветена на по-общи теми, които не са били разглеждани до този момент, като: Градът в българската литература; Развитие на театралното дело и поява на модерна българска драматургия; Литературата, създадена от жени… С цялостни портрети са представени двама автори: Елин Пелин и Георги Стаматов. Томът завършва с нова оценка на литературата, създадена по време на войните 1912–1918 година.
Проф. дфн Милена Кирова преподава история на българската литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководи катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на 15 книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература”, „Йордан Йовков. Митове и митология”, „Проблематичният реализъм” и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет”, „Литературният канон. Предизвикателства“. Освен това е съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013). През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата й „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия”, първа част от по-голямо изследване. Носителка е на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и др.
