Гърция все по-осезаемо преминава от въглища към природен газ и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за производството на електроенергия, показват данните на оператора на енергийната борса EnEx. От тях е видно, че през октомври централите с природен газ са произвели почти 57% от потребената електроенергия. На възобновяемите източници се падат почти 34%, а на въглищата – 5,4%.
Зависимостта на енергийната система на южната ни съседка от въглища намалява съществено – от 33% през 2018 година до под 10% през тази година, изчисляват от S&P Global Platts. Само през октомври делът на въглищата намалява със 76 на сто на годишна база. През октомври делът на зелените централи пък се увеличава с 37%.
Според плановете на правителството Гърция ще трябва да затвори своите въглищни централи до 2023 година. В момента в страната работят седем централи на лигнитни въглища с общ капацитет от 2,8 гигавата.
Тези мощности ще бъдат заместени от газ и възобновяеми източници. Според анализите делът на природния газ в производството на електроенергия се повишава с 10% от началото на 2020 година, а на зелените централи – с 28%.
През октомври най-голям е делът на вятъра в производството на електроенергия от зелените централи (около 56%).
Част от нуждите на страната от електроенергия са покрити от внос в размер на общо 817 гигавата. Основен вносител на електроенергия в Гърция остава България – 338 гигаватчаса, или общо 41,38% от целия внос. Дневният внос варира в широки граници, показват още данните.
Източник: EnEx
Износът е в размер на 123 гигаватчаса, от които 39% са за България.
Средната цена на електроенергията се повишава на месечна база с 0,60 евро за мегаватчас до 47,22 евро, но на годишна база спадът е от 25 на сто. Най-сериозно намалява цената на електроенергията около първата блокада в Гърция през април, когато на борсата достигна ниво от 28,51 евро за мегаватчас. Тогава спадът на годишна база достигна малко над 54 на сто.
