Носталгията като бъдеще

Наскоро излезе от печат книга от Бончо Асенов с интригуващото заглавие „Носталгията в България“ (изд. „Скала принт, 2020 г.). Авторът е известен досега и с великолепната си книга „Случаят Георги Марков“, която бе високо оценена и от читателите, и от историците.

Още в началото искам да изтъкна, че в новата книга на Бончо Асенов съвсем не става дума само за носталгията по социализма, която се е настанила в душите на поколения българи, че дори и на по-млади, родени след краха му. За мое учудване открих в книгата, че носталгия като явление сред българите може да се види още в ранното Средновековие. По какво ли не тъгува българинът в своята предълга история – по езичеството след налагането на християнството у нас, по византийското робство, по турското робство, по рухналия капитализъм, а след реставрацията му през 90-те години на миналия век – и по социализма. Спомням си как се опитваше да попари ентусиазма ми след 1989 г. покойният ми баща: „Ей, момче, не рипай толкова, ти знаеш ли какво е чорбаджия? Че може да прави с теб каквото си поиска?“ Не, не знаех, но вече знам.

Не само в исторически план разглежда носталгията като явление Бончо Асенов. Който започне да чете изследването от последната му страница, от съдържанието му, ще открие темите в частта за носталгията по социализма. Ето названията на някои глави: „За носталгиците и антиносталгиците на прехода“, „Причините за носталгията по социализма“, „За носталгията по индустрията“, „За носталгията по селското стопанство“, „За носталгията по здравеопазването“, „За носталгията по образованието и науката“, „За носталгията по спорта“, „За носталгията по културата“ и какви ли още не носталгии.

И в тази си книга Бончо Асенов не изневерява на стила си. Празни приказки той не хвърля, а разглежда задълбочено и с неоспорима фактология и най-заплетените казуси. Нека не забравяме, че той написа може би най-задълбоченото изследване за журналиста и писателя Георги Марков и тъй като никой не можеше да оспори и най-еретичните му тези, избраха отново най-сигурния прийом на днешната цензура – тоталното премълчаване.

Очевадно е, че премълчаването се стоварва и върху това му блестящо изследване. Но не е ли то най-точната и ласкателна рецензия за една стойностна книга в днешното време?!

 

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *