На живо и срещу подпис мениджърите и собствениците си признават за офшорни регистрации и връзки
„Банката ни привика спешно, заедно със собственика на фирмата, за попълване на формуляри, свързани с мерките срещу изпирането на пари. Срещата трябвало да стане до дни”. Това ни информира наш читател, управител на въпросната фирма.
Когато не успял да се включи в срока „до дни”, служителката му заявила, че ще получи писмено „предизвестие” и ако не изпълни и срока, посочен в него, сметките на фирмата ще бъдат блокирани.
„Повиквателната“ звучи така: „Здравейте, с цел извършване на периодичен преглед на деловите отношения с дружество „Хикс“, е нужно да предоставите важна информация, която е необходима съобразно принципа “Опознай своя клиент“ (Know-Your-Customer) и в съответствие с европейското и българското законодателство (5-тата Европейска Директива срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари). Това е основно изискване по процеса за периодичен преглед на бизнес отношенията с банката ни и се изисква от всички наши клиенти“.
Човекът се явил преди да „падне мандалото“ и бил подложен на писмен „тест”, който той и президента на фирмата трябвало да подпишат. В него ги разпитвали детайлно за
евентуални връзки с офшорния свят,
каквито те нямали. Накрая им се извинили за неудобството и им благодарили за свършената работа, която била „в интерес и на двете страни”.
„БАНКЕРЪ” направи проверка по случая. Оказа се, че банката е дала срок до края на месеца на служителите си да привикат съответните клиенти.
На справка подлежат всички по-едри фирми, каза банкова чиновничка, но не можа да обясни какъв е точно критерият да бъдат потърсени точно те. А техни представители чакаха ред, за да бъдат приети.
Колкото до конкретния клиент, на него му било обяснено, че
от три години не го били виждали на живо
и поради това се наложило сега да „гастролира”.
„След три години ли пак ще се видим?“, попитал той, а отговорът бил „Не!“. Което не доказва някаква цикличност на контактите, а напротив – инцидентност, вероятно при някакви съмнения…
Проверката на „БАНКЕРЪ” установи още, че в момента текат такива анкети в големите банки, сред които „Райфайзенбанк България”, „УниКредит Булбанк” и Банка ДСК.
За първи път се заговори за подобно привикване още преди година, когато се разбра, че Законът задължава банките да изискват това поне веднъж годишно.
В края на 2019 г. „Уникредит Булбанк” предупреди, че ще блокира сметки при неспазване на срока за потвърждаване или актуализация на личните данни. Тогава влязоха в сила поредни промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които ще
задължат гражданите ежегодно да посещават офис на банка,
в която имат сметка, за да потвърдят или актуализират предоставените лични данни.
Очакваше се мярката да създаде сериозни проблеми, тъй като засяга на практика почти цялото население, като много хора имат повече от една сметка, и то в различни банки, които ще трябва лично да посетят. Още по-притеснителното е, че изискването се разпростира и върху множество други финансови посредници като застрахователи, брокери на недвижими имоти, задължени да следят за пране на пари.
Привикването им в обслужващата банка се извършва по телефона и чрез имейли. В писмата се обяснява, че заради превенцията на прането на пари и финансирането на тероризма банката извършва „комплексна проверка на своите клиенти, преди да встъпи в нови или да продължи вече установени делови взаимоотношения с тях“. Това се правело с цел защита, сигурност и спокойствие на клиентите.
Някои банки дори са по-строги в заплахите си –
не само ще блокират сметки,
но и ще ги закриват едностранно.
„Ако не посетите клон на банката, за да препотвърдите или обновите данните си, сметката ви ще бъде закрита“, предупреждават от колцентъра на една от тях всеки, който се обажда, за да потърси отговор на логичния въпрос „Защо се налага да актуализира личните си данни, които банката вече има за него?“
С поредните промени в Закона срещу прането на пари не само банките, но и всички институции, фирми и свободни професии, които трябва да проверяват сделки и разплащания за пране на пари, се задължават да актуализират информацията за своите клиенти всяка година. При това – като се свържат лично с тях. Към момента законът изисква само тази информация да се поддържа актуална, но без в него да е посочено как.
Какво питат?
Ето част от въпросите в анкетата:
„Съществува ли свързаност с офшорни юрисдикции за Вас или юридическото лице?“
„Има ли чуждестранна компания, част от структурата на собствеността, която издава „акции на приносител“ в степен равна или по-голяма от 25-процентния праг?“
„Имате ли свързаност с контрагенти от държави с наложени санкции?“
(Тук – в компанията на Сирия, Ирак, Северна Корея, Беларус, Куба, Венецуела, Либия и Судан – е поставена и Русия!)
В анкетната карта има отделно приложение „Офшорни юрисдикции в корпоративната структура на клиента“. Този раздел се попълва само от тези, които си признаят, че имат такива отношения.Следват въпроси с кого, от кога, защо, как, валути, които се използват и т.н.
Това е странно, защото офшорните връзки се изграждат, за да се прикрият истинските собственици и операции, а сега се искат самопризнания, при това с детайли.
Какво казва законът…
Според действащият Закон за мерките срещу изпирането на пари, идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.
Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. При „встъпване в делови отношения“ се събират още данни за професията на човека и за целта и характера на участието му в деловите взаимоотношения. Ако банката прецени, че клиентът е рисков, може да събере допълнителна информация, включително чрез въпросник.
Данните се събират и чрез специални приложение в Годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и по тази по ЗКПО. Причината да се изисква и информация за сделките със свързани лица и офшорни компании е, че те са рискови откъм данъчно облагане и данните са необходими за по-прецизна оценка на евентуално данъчно отклонение, обясняват от НАП.
