Искаме други управници!

И какво си мислят нашите управници? Че народът им вярва? Отдавна, много отдавна хората слушат приказките на управниците с едно наум!  Защото не един път са жестоко лъгани, не един път са били подвеждани от лъжливи обещания. Не, този път няма на какво да се надяват нашите властници! „На лъжата краката са къси“, „Сметките са без кръчмаря“ – не са случайни народните поговорки. Те са се родили от дългогодишни страдания, от опит. Така и днес! Обещаваха увеличаване на заплати, на пенсии, на надбавки и накрая: „Няма пари!“

А за кого и за какво винаги има пари? Има за редовното увеличаване на депутатските заплати, за повишаване на и без друго високите доходи на най-висшите управници. За едни винаги има, за други – няма! „Ами, криза е, как да има!“ Като е криза, всички еднакво трябва да понесат недостига. Недоимъкът трябва първо да бъде усетен от тези, които са виновни за нямането, които са предизвикали кризата.

Вече десетилетия чакаме този, които ще каже: „Не, не бива да се увеличава моята заплата! Сега сме в такова време, че аз първи съм длъжен да се откажа от привилегията да бъда облагодетелстван!“ Ще се роди ли, ще се появи ли у нас такъв управник? На него ще повярваме, на него ще се доверим! Защото ще бъдем сигурни, че мисли за нас, че ще ни води честно и почтено! Ако има – да има първо за най-заслужилите, ако няма – всички еднакво да понесат нямането. Едно е да живееш с 6000 лева, а друго – с 300.

Властници наши, не се сравнявайте с напредналите страни! И трудовите хора също искат да бъдат като работещите в богатите държави, но са приравнени към най-бедните, към изостаналите страни в света. Най-страшното е, когато управниците се вземат за богоизбрани, за непогрешими, за единствените, които всичко знаят, всичко могат. Могат само за тях си, не и за народа, за който са отговорни!

Затова у нас не вървят нещата, затова има непрекъснато протести. Защото управниците ни винаги излизат по-богати от несполуките си, от неуспешните си опити „да ни оправят“. Оправят себе си! За нищо друго не се интересуват! То не бяха апартаменти, не бяха къщи и яхти, не бяха асансьори и кюлчета, не бяха харчове за разкош, за неизживяно благоденствие, за небивал лукс! Във време, когато се увеличават бедните, когато мнозина нямат храна и дрехи, управници дават луди пари за тоалети, за „визия“ – да си коригират нос, уши, брадичка… И се хвалят с тези прояви, мислят, че с това ще ни спечелят, че ще ги харесаме и ще им се доверим.

Искаме други управници! Да са като добрите родители. Истинският родител първо нахранва и облича децата си. Ако остане – ще има и за него. Истинските управници първо мислят какво говорят и  работят, че да осигуряват подчинените си. Искаме водачи, които да милеят за народа! Затова са необходими строги регламенти за избор на народни управници, като едни от първите условия са техните знания, умения, физическо и психическо здраве и най-важното – верността, предаността им към народ и родина. Не може егоистите и предателите да бъдат водачи!

Повече от тридесет години страдаме от некадърни управници. Не казвайте „Не случихме на водачи!“, защото и ние сме виновни, ние си ги избираме такива. Днес, когато протестираме и негодуваме, как се чувстват тези, които са  гласували, доверили са се на сегашните неуспешни властници? Не изпитват ли срам, угризения? Защото и тяхна е вината за неуспехите – на погрешно гласувалите. Хубаво мислете, братя българи, за кого ще гласувате, на кого ще дадете властта, на кого ще поверите делата народни, за да няма „проба – грешка“ и „тука има – тука нема“!

 

автор:Петра Ташева

Източник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *