Масимилиано Корсано, ръководител на оперативното звено за опазване на околната среда (NOE) за Северна Италия, много добре познава проблема с боклука. Склад в покрайнините на Торино е запълнен от пода до тавана с бали с боклук. Някои предмети в тях са все още разпознаваеми – стара кучешка каишка, туба от лепило, лъскави опаковки от сладолед, постелка за душ и други.
Всички 10 000 тона са иззети от италианската полиция, която сега издирва собственика, пише онлайн изданието Politico.eu.
„Преди няколко години това вероятно щеше да замине за Китай“, казва Корсано. Откакто обаче страната спря да действа като първостепенно място за изхвърляне на пластмаси в света през 2018 г., пренасищането с отпадъци предизвиква рязко покачване на незаконния дъмпинг в страните износителки.
„Екологичните престъпления не трябва да се приемат с лека ръка. Това не са насилствени престъпления, но те причиняват много смъртни случаи“, казва той.
Масимилиано Корсано ръководи мисии в Ирак и Босна и Херцеговина, преди да премине към борба с незаконното изхвърляне на отпадъци и връзките му с организираната престъпност.
Ето как става и схемата: хората законно регистрират компании за управление на отпадъците и след това предлагат услуги с намалени цени. Те са оправдани с това, че отпадъците не се третират, а вместо това се складират и по-късно се изоставят или се запалват.
През изминалата година италианската NOE – клон на националната полиция на карабинерите – арестува над 80 души във връзка с незаконно изхвърляне на отпадъци. Доказателствата, представени от италианските власти, накараха европейската полицейска агенция Европол да започне свое разследване.
„Нарастващото търсене на управление на отпадъците накара организираните престъпни групи да се специализират в подобни дейности“, казва Хосе Алфаро Морено, старши специалист в екипа на Европол за престъпност в областта на околната среда. „Управлението на отпадъците е бизнес на стойност милиарди евро“, допълва той.
След затварянето на Китай в редица страни от ЕС, включително Италия, Франция, Испания, Чехия и Швеция, се наблюдава „значително увеличение“ на незаконното изхвърляне на отпадъци, казва се в скорошен доклад на Интерпол.
Мерките в Италия срещу тази дейност започват да работят, но според Корсано истинското решение на проблема е политическо. „Ние сме хирурзите, които премахват рака, но основната причина за болестта все още не е отстранена“, коментира той.
Далеч от очите, далеч от ума
Китай започна да купува изхвърлената пластмаса в света през 90-те години на миналия век за процъфтяващата си производствена индустрия, за да изработва евтини чанти, дрехи, играчки и електронни артикули за вътрешна продажба или износ. Европейските страни са изпратили там около 85% от целия си износ на пластмасови отпадъци, включително нискокачествени, трудно рециклируеми или замърсени.
Когато Китай за първи път ограничи вноса през 2013 г., в североизточния регион Венето в Италия започнаха да избухват пожари заради нелегални отпадъци.
Забраната за внос на отпадъци в Китай от 2018 г. влоши проблема още повече. Според последните налични данни италианските пожарникари са регистрирали 262 инцидента между юни 2018 г. и юни 2019 г. Миналата година италианска парламентарна комисия определи явлението като „извънредна ситуация в страната“.
Веднъж оставен на склад, боклукът стои там месеци или години, докато властите установят веригите на попечителство. Ако не успеят да намерят собственика или ако отпадъците представляват непосредствена опасност за здравето, регионалните власти трябва да платят сметката за третирането им. Ломбардия, най-засегнатият регион, е похарчил почти 34 милиона евро тази година за целта.
Коронавирусът е допълнително усложнение. Благодарение на падащите цени на петрола, причинени от икономическия спад, необработените пластмаси са много по-евтини от рециклираните пластмаси, което прави още по-трудна продажбата на рециклируеми отпадъци. Изходът за някои рециклиращи компании е да „вземат кибрит и да запалят всичко“, казва Джанлука Вораро, съосновател на Borsino Rifiuti, онлайн платформа за търгове, която свързва клиенти и доставчици на услуги за отпадъци.
Континентален проблем
При затягането на този пазар в Италия част от боклука сега се пренасочва към страните от Централна и Източна Европа, като Чехия и Румъния, които се борят с проблема заедно с NOE като част от финансирания от ЕС проект Opfa Waste.
Уолтър Реджис, президент на Assorimap, федерацията на италианските рециклиращи компании, определя кризата с боклука като важен момент за Италия. „Китай е затворен за внос и сега имаме две възможности: или да намерим нови страни, в които да изпращаме отпадъци, или да преосмислим цялата система“, посочва той.
Първата стъпка би била ограничаването на производството на пластмаса до висококачествени материали. Това, според Реджис, ще помогне да се направи рециклирането икономически жизнеспособно, като се изгонят мошениците.
От януари Италия прилага данък от 45 цента за килограм пластмаса, насочен към преодоляване на ценовия дисбаланс между необработената пластмаса и рециклируемите пластмаси. Страната също така предприема стъпки за ратифициране на Директивата за пластмасите за еднократна употреба на ЕС. Министърът на околната среда Серджо Коста иска да разшири забраната за някои пластмаси за еднократна употреба в законодателството, като пластмасови очила и балони. Сега законодателството очаква одобрението на парламента.
Идеята е да се намали количеството пластмаса, което се произвежда и продава – нещо, което би направило сцени като в този склад в Торино много по-редки.
„Трябва да препроектираме продуктите нагоре по веригата, за да намалим отпадъците“, казва Джъстин Мейло, който е част от кампанията Zero Waste Europe. „Ако даден продукт не може да се рециклира, използвайки наличната в момента инфраструктура, тогава той изобщо не трябва да бъде на пазара“, смята той.
