Една несподелена любов

„Който облагодетелства една част от гражданите, а друга пренебрегва, докарва най-унищожителната за съвместното съществуване беда – разцеплението и раздора.“

Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.), римски оратор и политически деец, писател, адвокат

 

Провидението е ужасно несправедливо, ако запитате господин Бойко Борисов. Поне към неговата особа.

… Годината е 2005-а. По-точно ден 11-и на месец ноември. В Столичната община под щ200655 е заведено писмо от Асоциацията за борба с корупцията в България (АБКБ) до персоната Б.Б., която в момента вече е овладяла кметското кресло. Благодатен терен да избуи претенцията, че не просто е диригент на изпълнителната власт в столицата, а е дареният от благосклонната Фата мощен маяк за светлите бъднини на неговите сънародници. И сънароднички. В София. И не само.

Което се оказа напълно вярно и изразено в дълга поредица от цифри върху банковите авоари, но само за твърде минимална част от гражданството, населяващо територията, наричана България. В някои периоди от своята история бивала дори и държава, за разлика от черната дупка понастоящем, сочен плод на необикновен талант. БоБоковият, че чий друг?

Посланието на АБКБ до тогавашния столичен кмет акомпанираше една книга, издание от 1999 г. на Световната банка. С не по-малко изразително заглавие, отколкото е „Поразяващата ръка“ на Карл Май. В допълнение заглавието е и твърде подривно, че даже и терористично. Спрямо нечии интереси: „Борбата против корупцията: сравнителен преглед на избрани правни аспекти на държавната практика и важни международни инициативи“. Кофти, много кофти съдържание, както по-сетне се проясни от ненаписаната рецензия на господин Борисов.

Златен шанс за въпросната персона се оказа фактът, че е пожарникар по професия. И по призвание – да гаси опасните за статуквото пожари. Такъв като нищо щеше да пламне от два пасажа в посланието на АБКБ.

„С оглед на заявените от Вас намерения и актуалните изисквания на Европейския съюз за борба с корупцията… Ви предлагам консултативно, организационно и изпълнителско партньорство при извършването на мероприятия, насочени към минимизиране на възможностите за корупционни практики в Столичната община. Радикална мярка в тази насока, в унисон с положителния чуждестранен опит, би било създаването на Общинска агенция за борба с корупцията, като неотменен елемент от нейната дейност би било провеждането на всички общински търгове за възлагане на обществени поръчки, както и контролът на гъвкави схеми за административно обслужване на гражданите.“

Теорията за противодействието на пожарите, по която лицето Б.Б. уж е спец, поучава, че най-важна е профилактиката. За корупционните пожари – също. Имаше ли необходимост от нея в лабиринтите на противозаконовата тъма на ул. „Московска“ 33, че и в подразделенията по райони? Да, че чак вопиюща! Който не помни бомбастичните скандали със заменките на публична собственост на Столичната община, май надминаващи по брой сериалите от „Дързост и красота“, на принципа „кон (на общината) за анорексичен бройлер (на „правилния“ нов собственик)“ – веднага на бегом до най-близката аптека за „Гинко билоба“, че да си поопресни паметта.

Като стана въпрос за несъмнените заслуги върху попрището на борбата против корупцията на персоната Борисов в битността негова на кмет на София, за бликащия му ентусиазъм да запраща в информационния карцер всяко ефективно предложение, изпитано по паралели и меридиани, за обезсилване на „сребърните аргументи“, както древните римляни наричали подкупите, редно е да заговорим с дългия език на фактите.

Покъртителна е история за мълниеносно нереагиращия бос на ПП „ГЕРБ“, щом кацне върху бюрото му зловредно предложение от Асоциацията за борба с корупцията в България за промяна на законодателството, за слагане на кръст върху наложената (от кого ли?!) и себевъзпроизвеждаща се вече икономическа мантра „Който има, пак получава“. Тя започва с идеята да бъде приет закон, съгласно който цялата досегашна законодателна и подзаконова нормативна база да бъде изследвана (под лупа!) за корупционност, т.е. за създаване на предпоставки за корупция. Същата методика да бъде прилагана предварително при изготвянето на проектозакони и друга нормативна уредба. Но вместо очакваните нестихващи аплаузи и грамота за АБКБ в рамка, предложението бе сполетяно от тежкия шут на Б.Б., изстрелял го в безвремието вече в качеството си на капитан на правителствения отбор.

Последващата идея копираше дългогодишната практика на правителството на САЩ за противодействие на корупцията чрез широкоспектърен компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, чрез които да бъдат установявани корупционните нагласи при участие в обществени поръчки.

Ако някой допуска, че АБКБ изравни резултата в мача с голмайстора (във вратата на българския народ) Борисов, жестоко се лъже. На таблото светна червеното 2:0.

Класическото 3:0 беше заковано след предложението да бъде въведена системата ARACHNE, разработена от ЕК като инструмент за изследване на риска по оперативните програми. Системата е оперативен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и преглед на данни от вътрешни и външни източници по отношение на бенефициари, договори и изпълнители.

Катастрофалният разгром 4:0 споходи АБКБ, докато тя все още лапни-шаранстваше, че може би все пак не всички словесни ексерсизи из публичното пространство са пропагандни балони и балончета, които после скоропостижно – пук – пук! – пишеха политически биографии с черни точки на не една или две персони.

Не може да има и грам съмнение дали и с най-новото си хвърляне на къчове срещу поредното предложение на Асоциацията за борба с корупцията в България Б.Б. не е разлял гърнето с млякото комуто хич не бива. Никак не!

Официалното писмено предложение – отново до министър-председателя, внесено в деловодството на МС, беше за въвеждането – ужас – на действащия в САЩ „The False Claims Act“, т.е. Закон за фалшивите претенции. Одобрен е от Конгреса на САЩ още през… 1863 г.(!) за борба с измамите при изпълнението на държавните поръчки за федералната войска по време на Гражданската война (1861-1865). Накратко: всеки гражданин на САЩ, който подаде сигнал за ощетяване на държавната хазна, при положение, че бъде доказана неговата достоверност (или виновната страна сама признае вината си), получава до 30% от възстановените щети (или от глобата, която изплаща към държавния бюджет виновното лице). И макар в САЩ чрез тази процедура да са осветени множество нарушения на държавните интереси (понастоящем особено в здравеопазването, хроничен болник у нас), не може да има и капка двоумение какъв хитроумен трик извъртя господинът Борисов, само и само да „бави топката“ в борбата с корупцията.

Всъщност, едва ли някой предполага към какви смайващи върхове се упътва жизненият стандарт на българите, какви приятности ги дебнат, когато има кой да дебне на вахта за корупцията (Да не бъдем дребнави и да уточняваме дали й противодейства или я улеснява!).

Ех, къде си ти, любов народна – реди тъмни трели и рони сълзи… кой ли?

 

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба с корупцията в България

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.