Никой от бъдещите американски президенти не трябва да подписва съвместното с Русия заявление за недопустимостта на ядрената война. Това заяви пред Националния институт за публична политика спецпредставителят на президента на САЩ по контрола над въоръженията Маршал Билингсли, предаде ТАСС.
Според него, военната доктрина на Русия предвижда използването на ядрено оръжие. „Няколко пъти седях на масата за преговори с представители на руския Генщаб, тяхното мнение значително се е влошило по този въпрос. По време на последната дискусия те отбелязаха, че законите на военния конфликт, особено концепцията на съразмерност, не засяга ядрените въоръжения. Ние сме много обезпокоени от това“, изтъкна американският преговарящ.
Билингсли твърди, че руските военни планове за „нахлуване на територията на НАТО“ уж предвиждали нанасянето на удар и капитулация на алианса без ответни действия. „Но ние предупреждаваме, че всяко използване на ядрено оръжие с помощта на междуконтинентална балистична ракета или артилерия ще има стратегически последствия“, заяви той. „Изхождайки от това, а също заради проектите „Посейдон“ и „Буревестник“, които не са засегнати от никакви рамки на ядреното сдържане, ние се отказахме да потвърдим съвместното заявление на Михаил Горбачов и Роналд Рейгън (от 1985 г.), че в една ядрена война не може да има победители, и тя никога не трябва да бъде разпалвана“, каза Билингсли. „Нито един бъдещ президент (на САЩ) не трябва да подписва такова нещо. А ако го направи, трябва да си понесе наказанието“, смята спецпредставителят.
През юли руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че Москва е особено разтревожена от двегодишния вече отказ на САЩ да препотвърди основополагащия принцип, че в една ядрена война не може да има победители и тя никога не трябва да започва. Руската политика по ядреното сдържане, утвърдена на 2 юни от Владимир Путин, потвърждава, че политиката на Москва в тази сфера носи отбранителен характер, а ядреното оръжие се разглежда изключително като средство за сдържане. Прилагането му се признава като крайна мярка. Подчертава се, че ядреното сдържане е насочено към това противникът да знае за неизбежността на възмездието при агресия срещу Русия и съюзниците й. През март в МВнР на Русия констатираха, че Вашингтон е „решил целенасочено да разглежда ядрения конфликт като реална политическа опция и да създава съответния потенциал“. Особена загриженост у Москва предизвикват действията на САЩ за увеличаването на средствата с малка мощност в ядрения арсенал, включително разработването на такива боеприпаси за стратегически носители. „Това еднозначно води да понижаването на прага за използването на ядрено оръжие“, подчертаха там.
В статия за същия институт Маршал Билингсли твърди, че договорът за стратегическите нападателни арсенали СТАРТ-3 не покрива над 60% от стратегическите въоръжения на Русия, предаде РИА-Новости. По думите му това е било известно на администрацията на Барак Обама при подписването на договора през 2010 година и заради това тя била критикувана в Сената на САЩ. „През последното десетилетие това съотношение само се влошаваше, размерът и наборът на ядрени въоръжения, разположени на тактически системи и системите за малък обсег постоянно нарастваше, както и гигантските инвестиции на руснаците в инфраструктурата за производство на ядрено оръжие“, смята Билингсли. Той отбеляза, че „сега Русия има много повече ядрени бойни глави за систевите с нестратегически радиус, отколкото бойни глави за системите, обхванати от СТАРТ-3, и всяка годита те добавят още повече“. Той повтори позицията на Доналд Тръмп, че едно споразумение с Русия трябва да покрива всички възможни бойни глави. А всякакви споразумения, които не включват подобно условие, трябва да се смятат за пълен провал.
На снинката
Френски гвардейци стоят за почест край портрета на починалия президент Валери Жискар Д’Естен в музея Орсей, докато парижанин се разписва в съболезнователната книга. Д’Естен почина на 94-годишна възраст, той ръководеше Франция през 1974-1981.
