Ето, че покрай шумотевицата около кандидатурата на Северна Македония за ЕС изпълзяха и… софийските македонисти. Македонисти ли? Иде реч за господата Стефан Дечев, Чавдар Маринов, Димитър Бечев и Александър Везенков. По-скоро и четиримцата са парекселанс неолиберални дьонмета* от кохортата на дядо Сорос.
Що драпане издрапа например Ст. Дечев, докато стане доцент в Софийския университет. Преди това пък беше протестър, който бунеше студентите в Югозападния университет срещу ректора. Като бивш възпитаник на Централноевропейския университет на Сорос в Будапеща, закрит по-късно от унгарската държава, Дечев повтаря баналните неолиберални мантри. Такива са и халтураджийските му писания, с които е залял медиите в София и Скопие. В тях едно към едно повтаря македонистките клишета и плюе срещу българските учени „динозаври“. Той не бил езиковед, но редно било да признаем македонския „язик“. Да се оставела историята, но на… „правилните“ историци. Историята ни с Македония не била обща, а „споделена“ (като тази с Османската империя?!). Кирил и Методий „зорлем“ били определяни като български просветители и т.н.
В тази псевдонаучна вакханалия не остава по-назад и неговият приятел, спец по „преплетените истории на Балканите“ – Чавдар Маринов, чиято книга „Македонският въпрос от 1944 г. до днес“ е издадена от Фондация „Отворено общество“, с антибългарска интерпретация на този период от историята. В статията си „Прочута Македонийо, земьо на Александър“ (2017) Маринов внушава, че македонците са се идентифицирали като такива в резултат на „българската пропаганда“, която била преследвала „иредентистки цели“.
Димитър Бечев със своята „американска визия“ настойчиво твърди, че България в никакъв случай не трябва „да имитира“ твърдата позиция на Атина. Сиреч, трябва да сме „по-меки“ и отстъпчиви; да не размахваме „плашилото на ветото“ за приемане в ЕС! В изявление за „Свободна Европа“ пак Бечев обяснява защо България „нямало да спечели от натиска спрямо Северна Македония“. И още, че „въпросите за историята и езика не бива да са във фокуса на междудържавните отношения“ – все мантри и клишета на неолибералната пропаганда. Надъхани неолиберали историци. Ей за такива е казал поетът „Не сме народ, а мърша“.
В своя публикация Методий Иванов ни обяснява какви възгледи по-точно отстояват „софийските македонисти“. Ами какви? – тези на соросовия неолиберализъм. Във всеки случай – космополитни пропагандни мантри, които са против нашите национални интереси, сиреч – срещу България.
* Дьонме – наименование в Османската империя на вероотстъпниците християни и юдеи, приели исляма
автор:Борис Данков