От камикадзета до куриери – годината на дроновете

Едни жужат с перки и наблюдават. Други приличат на самолети и привличат очите на познавачите на отбранителни изложения. Някои от тях човек вижда често, ако погледне към небето. Други по-добре да не вижда изобщо, защото ако дойдат, носят смърт (понякога – и на себе си).

Те не са живи организми и може и да не осъзнават (или с времето изкуственият интелект да им позволи да осъзнават), че заемат все по-важно място в човешкия живот. Това са дроновете.

Изминалите 12 месеца показаха, че тези малки или големи устройства, чието име на английски подозрително съвпада с думата за търтей, ще стават все по-важни и то не само защото от кадрите им видяхме пустите градове на земята в началото на пандемията или защото изиграха важна роля в три конфликта от март насам. „Дневник“ обобщава как демонстрираха важността си – и в мира, и във войната.

Нови рискове

В Либия и в населения с арменци анклав в Азербайджан Нагорни Карабах тази година имаше „герой, който дори не бе човек,“ написа Леонид Бершидски за „Блумбърг“. Героят, когото имаше предвид, се казва „Байрактар ТВ2“ и е разработен от компания, чийто основен двигател е зетят на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Тезата на Бершидски, че бойните дронове вече увеличават риска от малките войни и че променят коренно военното дело, не се споделя охотно в академичните среди. Три операции, за които „Дневник“ подробно писа през годината, всички с турско участие, обаче повдигнаха въпроса дали машините, управлявани от пилот, който може да е на километри разстояние, не променят чувствително бойните действия и рисковете в тях за страни, неподготвени за подобна атака.

През март първата турска операция, открито насочена срещу режима на Башар ал Асад в Сирия, за пръв път демонстрира ярко вече известните способности на тази техника срещу недостатъчно подготвен противник; макар руските ракетни комплекси на Сирия да свалиха част от тях, използването им според някои данни, включително чрез рояци от дронове, доведе до известни успехи в кампанията.

В Либия враждуващите страни, подпомогнати от външни играчи, се оказаха въоръжени с безпилотни устройства (от Турция, но и от несвързания с войната Китай), които не бяха единствената им техника, но се оказаха достатъчно важни, за да подтикнат бившия пратеник на ООН в страната Гасан Саламе да нарече конфликта „най-голямата война с дронове в света“. Бяха важна част от обръщането на хода на конфликта в турска полза през пролетта и началото на лятото

В Азербайджан турски и израелски апарати заедно със стари, превърнати в дронове и използвани като примамка, украински самолети помогнаха Баку тази есен да си върне изгубени преди две десетилетия и половина земи за шест седмици.

„Дроновете все още носят важни способности на бойното поле. Дългосрочно аспектът на наблюдението е по-важен от бойния – възможностт да наблюдаваш даден район 24/7 с малки разходи. Това улеснява операции – финансово и в човешки аспект,“ каза за „Дневник“ изследователят от Европейския съвет за външна политика Улрике Франке, специалист по бойни дронове. Франке е предпазлива в крайните заключения за пълна промяна във войната само заради тези машини:

„Внимавам, когато се говори, че дроновете променят войната. В хипотетична война между САЩ и Китай дроновете не биха били решаващи, има и много други системи. В Либия и Нагорни Карабах обаче те действително бяха важни, защото двете държави нямаха достатъчно добри ВВС. Всичко зависи и от способностите на противника.“

Вече не всичко зависи от САЩ и Израел

Преди споменатите, прочули се тази година „турски герои“ американците имаха други. Един от тях, MQ-9 Reaper, с тегло над 2220 кг или приблизително колкото африкански слон, ликвидира движещата сила на Иран в Близкия изток, ръководителя на външните операции на Революционната гвардия Касем Солеймани. След дългогодишни ограничения САЩ разхлабиха през юли правилата за износ на дронове и договориха сделки за покупки на Reaper от Тайван, както и от Мароко и ОАЕ (впрочем през януари Мароко получи и израелски – десет месеца преди да нормализира отношенията си с еврейската държава). Досега „привилегирована“ бе само Великобритания.

На тази снимка е дрон MQ-4 Predator от базата Балад, северно от Багдад, 2007 г. За мнозина следили новините в края на миналия и началото на този век дроновете се свързваха основно с американски операции в Близкия изток, в Афганистан или Източна Африка. Тогава само още една страна бе в списъка на "силите" в безпилотните апарати - Израел.
На тази снимка е дрон MQ-4 Predator от базата Балад, северно от Багдад, 2007 г. За мнозина следили новините в края на миналия и началото на този век дроновете се свързваха основно с американски операции в Близкия изток, в Афганистан или Източна Африка. Тогава само още една страна бе в списъка на „силите“ в безпилотните апарати – Израел.

Половин век след първото използване на дронове в армия, САЩ и Израел не изчерпват списъка с лидери в производството им; в него се добавиха с шеметен скок Турция и Китай, път си проправят още петнайсетина държави. Анкара вложи милиарди долари, за да развие отбранителната си индустрия и да не зависи от съюзниците си в НАТО, а да постигне „самодостатъчност“ до 2023 г.

Всъщност разработката на военни безпилотни апарати започна тъкмо защото не можеше да ги придобие от САЩ (повече за скока на тази индустрия в Турция четете тук). На нея те ѝ бяха необходими в немалка степен за справяне с обявената от Анкара, ЕС и САЩ за терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК) и за промяна на съотношението на силите в труден терен. Съдейки по успехите на операциите и по износа към държави като Украйна и Тунис, няколко десетилетия по-късно югоизточната съседка на България е регионален лидер в тази индустрия – с амбиции да е и световен.

Възможно ли е изобщо това? Губят ли САЩ лидерството в дроновете? „Мисля, че Турция може да изпревари САЩ като износител на дронове… за страна от среден размер със средна армия това, което прави, е огромно, но заради разликата в мащабите и бюджета между Анкара и Вашингтон трудно може да скъси дистанцията със страната, която остава лидер в бойните си способности, базирани на дроновете, смята Франке, изследваща бойните дронове. Сходен конкурент обаче може да е „изгряващата сила Китай“, продължава тя.

„Днес, ако сте страна с малко пари и сравнително развита армия, можете да си вземете дрон сравнително лесно. Затова Нигерия, Пакистан или Азербайджан могат да имат. Да, балансът се променя, но САЩ винаги ще бъдат водещата сила в дроновете.“

Така годината показа, че от една страна мнозина желаят да оспорят лидерството на САЩ във важен за глобалната сигурност отрасъл. От друга малки или големи държави, слабо подготвени за такава война, могат тежко да пострадат. А ако не ги използват държави, а групировки? Това също се оказа проблем. Талибаните дадоха знак, че освен за пропаганда вече могат да адаптират съществуващи дронове за атаки в Афганистан. На моменти през 2017 г. „Ислямска държава“ осъществяваше между 60 и 100 такива атаки на ден.

Нарастващ интерес

Все повече държави се интересуват от темата. Великобритания и Франция отдавна ползват дронове в конвенционални операции в Африка и Близкия изток. Този месец Южна Корея обяви, че ще изпробва въвеждането на дронове самоубийци и други бойни безпилотни апарати. Израелски дронове камикадзе бяха ползвани и в Нагорни Карабах, и в Мосул преди няколко години. Миналата година „Калашников“ представи първия продукт, с който също навлизат в тази ниша.

Темата за мястото им в Европа обаче остава чувствителна и спорна в много държави, включително Германия.

„Американските дронове са от Марс, европейските са от Венера,“ написа преди 6 години Улрике Франке. „Европейците по това време разработваха въоръжена система, която не само наричаха FEMALE, а и искаха да е въоръжена различно от американската – с по-малко ескплозиви например,“ обяснява тя. Future European MALE бе пълното име на проекта, като MALE, Medium Altitude Long Endurance, бе името на най-мощните дронове, към чийто клас спада и Reaper. Идеята на проекта бе, например, да се използват похвати, при които се постигат задачи без ненужни жертви – ако целта не трябва да премине по мост, бомба на 10 метра от нея може да я разубеди, без да я убива.

Има ли тогава „европейска концепция“ за бойните дронове? „Много труден въпрос. Не, няма. Има доста ясно очертана употреба на дронове на САЩ,“ каза за „Дневник“ Франке. САЩ например използват дронове за убийства извън бойното поле (като това на Солеймани), често не от армията, а от ЦРУ. Това не се вижда в Европа и обикновено не се приема . Впрочем армиите в последните години на държави като Израел все повече опитват да ползват дронове и за други цели – например защита на цивилни.

Какво предстои

Обзор на сп. „Форбс“ изтъква две ключови тенденци при бойните дронове за 2021 г.:

Системи с изкуствен интелект ще се внедряват все повече в дронове и други дистанционно управлявани, сухопътни, морски и космически единици. Пример са тестовете за обучаване на изкуствен интелект на американските MQ-9 Reaper, които са определяни едва като „върха на айсберга“ и като променящи цели стратегии за водене на война.

Увеличаване на износа на дронове от Турция, но и от Израел и Китай, но и на американска продукция като споменатите MQ-9 Reaper.

Изкуственият интелект, за който говори авторът Дейвид Хамблинг, изследовател на дроновете, би улеснил „човешките“ екипи зад работата на дроновете, например при изследването на изтощително дългия видео материал от работата им. Решения ще могат да се вземат по-бързо. Друга възможност е автономна работа при загуба на връзката (тук е мястото на съвсем различната тема за „сивата зона“ на решенията за атака и нуждата човек да ги е потвърдил; правилата за тях са много гъвкави според критици) .

Този въпрос обаче спъва не само армиите – той е проблем и в цивилния сектор, където безпилотни апарати могат да търсят престъпници или да доставят ваксини, лекарства или (не съвсем успешно) дори бира.

от

Intrigi.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *