В Германия тази година се очаква да бъдат доставени 4 милиарда пратки. В дните преди Коледа те са по 21 милиона дневно. Браншът процъфтява – от доставката на пакети живеят пет големи фирми и хиляди малки със стотици хиляди служители. От една страна това е възможност за работа и за неквалифицираните кадри, но от друга става дума за тежък физически труд – както за тези, които разпределят пакетите, така и за тези, които ги доставят.
Патрик – един от доставчиците, който не желае да бъде представен с истинското си име, казва: „Работата е тежка, някои пакети тежат 40 килограма. Пакетите са много, има много стрес. Постоянно се качваме и слизаме по стълби – работим без почивка часове наред“. Пред „Тагесшау“ разносвачът признава дори, че понякога му се налага да уринира в шише.
Във фирмата на Патрик куриерите разнасят недоставените предния ден пакети задължително на следващия ден. Случва се и да поемат по още 30-40 пратки от някой разболял се колега. А пандемията допълнително утежнява работата: „Тревожа се заради коронавируса. Понякога ми се налага да доставям по 250 пакета на ден и се срещам с по около 200 клиенти. Това определено е опасно, а имам жена и две деца“, споделя той.
На въпроса защо не е напуснал, Патрик отговаря, че се нуждае от тези пари. Освен това се опасява да не би при напускането работодателят да му поиска значителни суми за увредени или изгубени пакети, както се е случвало с негови колеги. Но също и на него веднъж му се е наложило да плати няколкостотин евро за увреден пакет с техника – защото доставчиците обичайно гарантират за стоката, която разнасят.
В съответствие с възприетите тарифи в големите фирми днес се плащат значително по-високи заплати, отколкото например преди 10 години. Но в повечето случаи те са под средната работна заплата за Германия, която възлиза на 2600 евро бруто. Много от шофьорите и куриерите взимат между 12 и 17 евро на час, средното месечно заплащане е между 1900 и 2700 евро бруто. Начинаещите обаче получават много по-малко, а има редица случаи, в които изискванията за минимално ниво на заплащането се заобикалят чрез подизпълнители.
Преди година по инициатива на министъра на труда Хубертус Хайл бе приет закон с мерки срещу измамите със социалните разходи в куриерските фирми. Съгласно този закон, основните фирми в бранша гарантират, че подизпълнителите действително правят задължителните социални отчисления за своите служители. При проверки са установени нарушения във всеки шести случай на трудови отношения в бранша. В тази връзка ресорният министър уверява, че ще бъдат „наложени право и ред на трудовия пазар“. За целта предстои да бъде увеличен броят на проверяващите, които само през септември са констатирали 25 нарушения на закона за минималната работна заплата в бранша.
Мартин Боселман от Федералния съюз на куриерите и експресната логистика приветства твърдия подход: „Готови сме, борим се заедно с министерството на труда за честни условия на труд и срещу черните овце“. И макар увеличаването на проверките да означава повече документация и повече бюрократични разходи, това е приемливо.
Синдикатите обаче настояват и за още по-интензивен контрол срещу правонарушенията при фирмите за доставки на пакети. Зелените и Лявата партия в Бундестага се обявяват за ежедневна отчетност на отработените часове, както и за въвеждане на лиценз за доставчиците. Предложението е при констатирани нарушения на действащото право за защита на работниците лицензът на фирмите да се отнема.
