Текстилът – артистичен и авангарден

Проектът на Националната галерия „Текстилът – артистичен и авангарден“ е замислен отдавна, но чакаше подходящото време, съобщават организаторите. Тази година се навършват 60 години от основаването на катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ в Националната художествена академия. Изложбата, която бе открита в Квадрат 500 и ще остане там до 7 февруари 2021 г., е свързана с честването и с експозицията, предвидена за декември в галерия „Академия“ (чието откриване бе отложено заради въвеждането на новите мерки против коронавируса, предстои да бъде насрочена нова дата).

Дълги години колекцията „Артистичен текстил“ на Националната галерия бе непозната за широката публика. В нея са представени Мара Йосифова, Маруся Калимерова, Мария Кочопулос, Елисавета Иконописова, Петко Петков, Евелина Пирева, Васил Овчаров, Цветана Петрова, Марияна Райнова и други.

За това изкуство 1980-те са време на възход. Сред новаторите е „магьосникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който въвежда в стенния килим пространствената триизмерност. Художникът оставя трайна диря в развитието на текстилното изкуство не само в България, но и по света. Създава и ръководи катедрата по текстил в Художествената академия у нас. През 1975 г. основава в Сидни, Австралия, школа за художествен текстил, а през 1986-а оглавява основания от него Институт за художествен текстил в Ханжоу, Китай. Марин Върбанов и неговите последователи „превеждат“ на текстилен език изящното изкуство.

В съвременния артистичен текстил рязката граница между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан се размива. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники. Толерантността на текстилното изкуство към различните видове материи дава свобода на неговите създатели за нови идеи, посоки и експерименти, за нова интерпретация на видимото/невидимото в творбите им.

Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова, Мария Киркова, Мила Стоева, Маргарита Допчева, Яна Петкова, Елисавета Ангелова, Антония Табакова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането. Творбите им придобиват авангарден характер с емоционалните и смислови препратки в тях и с използването на нови нестандартни материали. Куратори на изложбата са д-р Дочка Кисьова-Гогова и Ирена Димова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.