Зима на село с Димитър Вецин

Столичната галерия „Париж“ за осма поредна година представя традиционната изложба на Димитър Вецин – този път под заглавието „Зима на село“. Въпреки усложнената обстановка от КОВИД-19 и липсата на откривания, животът продължава, а Димитър Вецин навърши през март 2020 г. цели седемдесет години. Тази изложба ознаменува кръглия юбилей, а като подарък към почитателите Вецин е нарисувал предимно зимни картини, които са любими на всички, научи ДУМА от галеристката Надя Павлова. Платната, които са специално създадени за експозицията, са 14 на брой, като са показани още три творби от предишни изложби в галерията.

„Зима на село“ отново ни прехвърля в любимото място на автора – празниците от неговото родно място, където къщите са пълни, хората се извиват, тъпаните бият, пързалките се огласят от детските викове, кучетата радостно лаят, а бабите и майките готвят вкусните празнични гозби. Коледата наближава и никой не може да я спре. И дори ние през тази година да не можем да се съберем с роднините си, то поне можем да гледаме тези преливащи от щастие и задружност картини и мислено да бъдем децата на шейните или пък да си поговорим с развеселените съседи, а защо да не извървим и стръмната пътека по заснежения хълм и да влезем в притихналата малка селска църква.

Има и две по-различни картини – „Лудият клоун“ и „Сънят на музиканта“. Там творецът е в центъра на картината, всеки, потънал в своето състояние на замечтаност, клоунът – сам в гората и обграден от весели подскачащи кученца, а музикантът – свирещ на цигулка, но сякаш се намира в малка китна Виена – зад него опера,  отстрани цветарски магазин, минувачите се спират да послушат, а една жена замислено гледа през прозореца.

Димитър Вецин е художник наивист, доказал се със своите многобройни изложби, създал вярна публика, вечно търсещ и неспиращ да работи. От неговия седемдесетгодишен живот, близо петдесет години са посветени изцяло на изкуството. Самоук, талантлив и много трудолюбив, Димитър Вецин успява да проникне в душата на човека и да дръпне едни невидими струни, които тихо прозвъняват и отключват спомените, където сме били просто щастливи…, пише Надя Павлова.

Изложбата ще остане до 12 декември в галерия „Париж“, но може да се разгледа и онлайн в сайта www.gallery-paris.com.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *