Полша е една от страните в ЕС, която силно разчита на въглищата, за да да осигури своето енергийно потребление. За страната това е евтин ресурс, който ѝ помага да остане независима от вноса на енергийни продукти.
Но плановете на ЕС се променят и вече се говори за въглеродна неутралност, която минава през закриването на въглищните мощности, а във Варшава не се радват особено на този факт. Затова и в края на 2019 година по бързата процедура беше одобрено удължаването на концесията на една от мините за кафяви въглища в страната – „Туров“.
Плановете предвиждат разширение на полето за работа с между 150 и 200 метра. Срокът на концесията изтече през април 2020 година, но без публично обсъждане той беше продължен с още шест години.
„Туров“ е мина за добив на кафяви въглища по открит способ, разположена в Долна Силезия. Тя се намира на по-малко от 100 километра от германския град Дрезден и чешкия Либерец, които не одобряват плановете на полското правителство.
Гражданите на Либерец изпратиха петиция до Европейския парламент, в която споделят своите опасения за влошаването на качеството на водите във връзка с разширението на мината. В отговор на тази петиция от Европейската комисия обясниха, че са наясно с проблема и следят казуса.
В допълнение през септември 2020 година и чешкото правителство официално се обърна към ЕК като арбитър в спора с Полша и продължаващата работа във въглищната мина. Това е стъпка, предвидена в европейските договори, и предшества намесата на Съда на ЕС по даден казус.
В жалбата на Прага са описани четири директиви, които са нарушени при удължаването на концесията на „Туров“, включително и на тази за водите. От Брюксел изпратиха своята позиция, според която действително са нарушени разпоредбите на две от европейските директиви – за достъпа до информация при обсъждане на гранични проекти, както и на правилата за оценка за въздействието на околната среда (ОВОС).
Следващата стъпка пред Чехия сега е Съдът на ЕС, но двете страни могат да се разберат и извънсъдебно, подсказват още от ЕК в прессъобщение.
Междувременно германско проучване показа, че дейността на „Туров“ е заплаха за река Ниса Лужицка. Това накара кметът на близкия град Цитау да се присъедини към жалбите на жителите на Либерец срещу работата на мината.
Анализите на Greenpeace в Германия показват, че мината вече е намалила подпочвените води в региона със 100 метра, а се очаква разширяването на дейността ѝ да допринесе за намаление с още 20 метра. В резултат от това понижение почвите са слегнали с 1 метър.
В допълнение и във водите на реката се наблюдава повишено ниво на сулфати.
Мина „Туров“ се разработва от държавната компания PGE. Въпреки всички протести плановете ù са да продължи работата в мината до 2044 година.
