Греди Асса

Греди Хаим Асса е български художникживописец от еврейски произход.

Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен. През 1981 г. завършва специалност стенопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Никола Гелов.

Работата си като преподавател започва в плевенската музикална гимназия, където негови ученици са били Евгени Димитров – Маестрото и Слави Трифонов.[1]

В момента работи в Националната художествена академия, където понастоящем е професор и ръководител на катедра „Мода“, а в периода 2000 – 2004 г. е заместник-ректор.

Зам.-председател на Фонд „Култура“ при Министерство на културата (2000 – 2004).

От 2010 г. до края на юли 2015 г. е изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България“.[2][3]

Съпруг на преподавателката по културология в Софийския университет и преводачка на философска литература от френски език Жана Дамянова.

На 6 февруари 2014 г. министърът на културата Петър Стоянович го награждава с отличието „Златен век“ за неговия голям принос в развитието на българската култура.[4]

Творчество

През 1986 – 1987 г. Греди Асса, Андрей ДаниелБожидар БояджиевВихрони ПопнеделевНедко Солаков и изкуствоведът Филип Зидаров основават групата за авангардно изкуство „Градът“. Заедно правят изложбите „Градът?“ (София, април 1988), „Вавилонска кула“ до Дома на хумора и сатирата в Габрово (май 1989), политическия хепънинг „Хамелеон“ по повод последния конгрес на ДКМС (София, януари 1990), „Градът Утопия“ в Галерия Бонингтън, Нотингам (1990) и „Таванската изложба“ в София. През 1989 г. членовете на групата основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Галерията организира първата изложба в София на плакати на Христо Явашев-Кристо и на художника-емигрант Харалампи Орошаков. След разпадането на група „Градът“ Греди Асса се завръща към живописта.[5]

Твори в областта на пейзажаголото тяло, абстрактната живопис. Предпочитани техники са акварелтуш и маслени бои. Характерни за стила му са символизмът и интензивността на цветовете и енергията и скоростта на контраста.

Негови картини са притежание на Националната художествена галерияСофийската градска художествена галерияБундестага в Берлин, Музей „Петер Лудвиг“ в Кьолн, Колекция „Франк Пажес“ в Баден-Баден, Музей на холокоста във Вашингтон, Музей за европейско изкуство в Ню Йорк, Колекция „Джон Бърнс“ при Бостън Колидж, Бостън, Музей за съвременно изкуство в Ниш, Корпоративна колекция „Студио 9“ в Лондон.[6][7]

 

Изложби
Избрани колективни изложби от последните години
  • 2012 – Греди, Хубен, Койчев, Галерия за модерно изкуство, София
  • 2011 – 54-то Венецианско биенале на изкуствата, Венеция, Италия
  • 2010 – Четвърто международно биенале на изкуствата, Пекин, Китай
  • Студиото. Музи и модели, Софийска градска галерия, София
  • Точки на пресичане, Софийска градска галерия, София
Избрани самостоятелни изложби

Греди Асса има над 80 самостоятелни изложби, сред които:

  • 2017 – Живопис, Galleria della Luce di Roma, Рим, Италия
  • 2013 – Магията на цвета, Къщата на Редута, Бон, Германия
  • 2012 – Птичето, Галерия Астри, София
  • 2011 – Исландия, моя утопия. Галерия Ракурси, София
  • 2010 – Йемая, Галерия Райко Алексиев, София
  • 2009 – Бял Скок, Галерия Ракурси, София
  • Балкански ветрове, Галерия Зенит, София
  • 2008 – Толкова близо, толкова далеч, Галерия Мимесис, Женева, Швейцария
  • Живопис и рисунки, Галерия Мулин, Шанхай, Китай
  • Живопис и рисунки, Галерия Да-спейс, Пекин, Китай

Греди Асса прави самостоятелни изложби в България, ВеликобританияГерманияЛюксембургПолшаСАЩСловенияУнгарияЮжна КореяФранцияХоландияШвецияШвейцария. Взема участие в колективни изложби в Австрия, България, Великобритания, Германия, КитайРусияСловакия, Словения.

Отношения с Държавна сигурност

През юни 2011 г. Комисията по досиетата обявява, че от 1979 година Греди Асса е бил секретен сътрудник на Първо управление на Държавна сигурност, ОУ на МВР-Плевен. За него са налични само един дневник, няколко картона и предложение за заличаване на делото му от 1990 г.[8][9] Греди Асса отрича да е бил сътрудник на ДС – според данните на Комисията по досиетата той би трябвало да е вербуван на 25-годишна възраст, по време, когато е войник в Строителни войски, а според картона на ДС той е вербуван към разузнавателния отдел. Греди Асса посочва, че до неговото име няма име на вербувалия го служител и на този, който трябвало да го ръководи, което е изключение от всички дотогава публикувани списъци от комисията. Освен това няма документи за какъвто и да е донос, написан от него.[10][11] Писателката Милена Фучеджиева в Отворено писмо, публикувано в блога ѝ, изразява подкрепата си към Греди Асса и съпругата му Жана Дамянова в опита им да попречат на опетняването на името му.[12]

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *