Животът като постоянна промяна

„Всичко тече и нищо не остава на едно място.” (Хераклит)

Всичко в живота се променя. Нищо не остава същото. Нито хората, нито обстоятелствата, нито дори обектите. Някои преживяват тежко промените, други имат нужда от постоянно разнообразие, за да се чувстват пълноценни.

Нека приемем, че всичко, което ни се случва, е част от нашата съдба. Променяйки се, животът променя нас, но и обратното – когато се променяме ние, променяме живота си.

Променяме съдбата всеки път, когато се колебаем между две решения. Променяме, когато изберем да минем по друг път. Променяме, когато решим да подадем ръка и да простим. Променяме, когато предпочетем да отидем пеша на работа, вместо с обичайния транспорт. Всички тези дребни решения са част от една плетеница, наречена съдба, над която човекът винаги и постоянно има власт, съзнателно или не.

Защо тогава толкова се страхуваме от промените?

Ако промените са внезапни и големи, това може да ни разтърси, да ни уязви и да постави под съмнение всичко, което сме постигнали дотук. Кажете си: „И това ще мине!” Денят, в който ви боли толкова силно, е денят, в който ще ви боли най-много, защото времето лекува и с всеки следващ ден ще става по-леко да приемете новите обстоятелства, колкото и съкрушителни да са те. Болката днес може да бъде част от вашето щастие утре.

На всеки 7 години животът се променя кардинално, смятат астролозите и обясняват това със съдбовното влияние на тайнствената планета Сатурн, а психолозите – с естественото развитие на личността. При всички положения нищо не остава същото. Спомнете си какво сте правили преди 7 години и ще видите: неусетно, бавно и полека колко много се е променило в живота ви.

Представете си, че животът ви е като река. Случва се да криволичи, да се носи буйна, яростна, да прелива извън коритото си, да се разплисква от вятъра. Случва се някой да изхвърли отпадък в нея, да я замърси, да я нагази, стъпче. Случва се. Но никога не спира, никой бряг не може да я удържи, никоя човешка ръка не може да я спре. Бъдете река.

Представете си, че животът ви е като птица. Случва се да нарани крилото си, да не намира храна, вятърът да я изтласка в нежелана посока. Случва се. Но никога не губи свободолюбието си, не спира да възприема света от висотата на полета си. Никога не предава небето. Бъдете птица.

Някои четат мотивиращи книги, за да си вдъхнат кураж и да си кажат, че могат да се справят. Други отправят молитви към Бога, за да придобият увереност и надежда. Трети се оглеждат в очите на хората, които ги обичат, защото знаят, че там ще се видят по-добри, по-силни, по-успешни. Бъдете от онези, които се съмняват, защото съмнението помага да бъдете самокритични и да се стремите към самоусъвършенстване. Бъдете от онези, които се осмеляват, защото дръзките  изпреварват промените и не се страхуват от тях. Бъдете от онези, които са готови да прегърнат своето непокорно, променливо, но истинско щастие.

И не се взимайте прекалено насериозно! Посрещайте нещата с усмивка и чувство за хумор.. „Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.” (Оскар Уайлд)

Автор: Цветелина Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *