Как нацистката банка у нас стана съветска

Каква ще е съдбата на германските фирми у нас след 9.09.1944 г.? Този въпрос е бил жизнено важен за българския народ, а и за ръководството на страната, в което са влизали тогава всички значими политически нефашистки партии. В тези фирми са работели стотици хиляди българи и от тях – например от свързаните с тютюна, е зависела цялата българска икономика.

Неведнъж сме писали, че нацистка Германия ни е ограбвала пладнешки и народът ни е бил докаран до просешка тояга. (А сега по-различно ли е? „Братята“ ни европейци милост нямат. Почти всичко, което носи пари в България, е в техни ръце, те ни дерат по три кожи, както им скимне. Дребничък факт – прекрачиш ли прага на някоя банка, без значение коя е, да теглиш пари, с такса те облагат и, чудо невиждано – ако внесеш пари, действие тъй любимо и поощрявано от всяка банка по света, пак такса! Независимо дали сумата е 50 или 5 хиляди лева.)

Съгласно решенията на съюзниците за репарациите на Берлинската конференция през 1945 г., всички германски предприятия в България стават съветска собственост. За тази цел в София се създава „Управление на съветските имущества в България“. Но с някои изключения няма какво да се управлява, защото германците са взели мерки да ги „поизпразнят“. Едно такова изключение е акционерно дружество „Пирин“, което добива и преработва оловно-цинкови руди, жизнено важни за военната икономика на Германия през Втората световна война. През май 1949 г. СССР и България създават българо-съветско минно-рудно дружество ГОРУБСО (Горно-рудное болгаро-советское общество). През 1955 г. СССР прехвърля на България своята част от капитала в ГОРУБСО и тази фирма има огромно значение за социалистическата ни икономика.

Днес може да прочетете каква е била съдбата на немската Кредитна банка, чрез която се е извършвала икономическата експанзия на нацистка Германия в България. Банката десетки години се е ръководела от един, спокойно може да се каже, гениален банкер – Марко Рясков (1883-1972). „Червените банкери“ на СССР са го оценили немедлено, измъкват го от ареста, отново го поставят начело на банката и той отдава всичко, на което е способен, за възраждането й в онези трудни години. Отношенията му със съветските началници на банката са приятелски и изключително плодотворни, опитният банкер е очарован от тях. Документирано е, че самият Георги Димитров иска да го привлече за свой частен финансов съветник, и е щял да го направи, ако Рясков не е бил „толкова нужен на Съветския съюз“. Но след като БНБ купува Кредитна банка при много изгодни условия, големият български банкер отново е арестуван и изпратен в Белене. Руснаците са го освободили от затвора, защото знаят, че той е работил за германците като професионалист, а не като привърженик на нацизма. А българите го връщат в него, макар също да го знаят.

 

„Спомени из моя живот“, Марко Рясков, Унив. изд. „Св. Климент Охридски, 1995 г.

Из „Периодът след 9 септември 1944 г.“

… Мислех да остана да си почина вкъщи поне 2-3 дни, но по телефона на следния ден ми се обади адвокатът Дабев, който бил назначен в Кредитна банка за администратор по силата на специална наредба за управление на имотите, собственост на германски поданици. Той ме посети вкъщи и ми каза, че трябвало да съобщи на майор Илвовски от Съюзната контролна комисия за моето завръщане, който почти всеки ден от началото на месеца питал дали съм се завърнал. Дабев бил отговорникът пред властите на Съветския съюз по работите на Кредитната банка, станала съветска собственост. Дабев ми повери, че имал впечатлението за взето от съветска страна решение да бъда възстановен на служба в Кредитна банка. Решихме с Дабев да се явим заедно при майор Илвовски  в сряда сутринта… Дабев ме представи, Илвовски със сериозен вид каза „очень рад“ и ме запита дали говоря руски. Казах му, че не говоря, но ако ми се говори бавно, ще разбирам, на което Илвовски, от своя страна също каза, че ако и аз му говоря бавно на български, ще ме разбере. Запита ме направо дали бих желал наново да поема ръководството на Кредитна банка. Отговорих му, че не зная дали му е известно, че съм бил няколко месеца в затвора под следствие и че от началото на месец април съм бил въдворен в трудово-възпитателно общежитие в околностите на Дупница и че едва сега съм бил освободен. Не съм бил съден. Майор Илвовски ми отговори, че всичко това му било добре известно и че ако съм съгласен да поема, можел съм да постъпя още днес на работа. Аз си дадох съгласието. Илвовски ми каза, че съветската секция при Съюзната контролна комисия имала най-обширни и подробни сведения за мен и че от мен се изисквало да ръководя работите на Кредитна банка така, както и в миналото. Помоли ме да му направя доклад за положението на банката, както и за перспективната й работа…  Контактът с него щял съм да поддържам аз вместо Дабев. Илвовски ми поръча да не правя никакви изменения в състава на персонала, нито в чиновническите заплати. Изрично ми каза, че не трябва по никакъв начин да допущам вмешателство в работите на банката от каквато и страна да било. Благодарих за доверието, което ми се оказа, и се разделихме много любезно…

След няколко седмици в София се формира „Управление на съветските имущества в България“ с началник Беляев. Един ден Илвовски ми съобщи за това и ми каза, че банката попадала под това управление, че в бъдеще щял съм да бъда в контакт по работите на банката с началника Беляев, който на следния ден щял да ме посети в банката. Каза ми, че остава с много добри спомени за мен и ми пожелава всичко хубаво. Аз му казах горе-долу същото. Моите впечатления за Илвовски са отлични. Разумен, делови и опитен в работата си (бил висш чиновник в Госбанк в Москва), беше много коректен и вежлив.

… Беляев дойде направо в кабинета ми сам. Висок, млад, приличен господин, с много интелигентна физиономия. Засмян той ме поздрави и изказа радостта си, че ще има в моето лице ценен сътрудник и ме помоли да му съдействам при изпълнение на работата си, понеже за него българските условия били съвършено непознати… Изказа задоволството си, както и надеждата, че аз ще ръководя банката с такъв успех, както по-рано, за което съм могъл да разчитам на неговото безрезервно съдействие…

След няколко дена Беляев дойде пак в банката с молба да съм изучел положението на някои от по-големите бивши германски предприятия и да съм кажел мнението си кои от тях да продължат съществуването си и кои да бъдат ликвидирани… Той допълни, че за моята дейност във връзка с работите на Управлението на съветските имоти щял съм да получавам отделно месечно възнаграждение. Аз веднага възразих, че се отказвам от каквото и да било възнаграждение, че ще се старая покрай банковата си работа във всяко време да бъда в негова услуга. Беляев остана видимо доволен от тази моя декларация…

Участието на Съветския съюз в имуществото на банката, изразено в част от акционерния капитал, възлизаше на 47 163 750 лева (включително квотата, която Дойчебанк беше отстъпила на австрийската банка Кредитанщалт), или 94,33%…

По предложение на съветския представител Общото събрание избра нов Управителен съвет, в който влезе един русин за председател и аз за заместник-председател. Избра се също и контролен съвет. За да стане всичко това достояние на местния и чуждестранен финансов свят, Беляев внуши да се приготвят и изпратят на български учреждения и видни банкови клиенти, както и на всички банкови кореспонденти в чужбина, включително и на Госбанк в Съветския съюз, циркуляри на български, руски, френски и немски език. Беляев ми каза, че той държал много да стане известно, че аз съм възстановен в управлението на банката…

Българското стопанство, значително изтощено от войната, все още не може да се каже, че бе преминало от ниската точка на депресията. Двете последователни години на суша (1945-1946) засегнаха основата на българското стопанство – земеделието и скотовъдството… То намали и стокообмена на благата, предмет на кредитиране.

Както вече изтъкнах, Кредитна банка, която главно финансираше търговията с тютюн на листа, ограничи тази си дейност от реколта 1942 г. насам. Кредитирането се извършваше както в старите предели на страната, така и в окупираните области – Западна Тракия и Македония. При настъпване на събитията от септември 1944 г., когато българските власти напуснаха тези области, в последните се намираха тютюни за няколко милиарда лева, които са били финансирани от българските банки и там заложени. Тия тютюни трябваше да се изоставят…

В разговори с Беляев аз развивах следните си мисли: Кредитна банка стана предприятие на Съветския съюз. Има доста други предприятия в страната на Съветския съюз. Налага се:

а) Доколкото тия предприятия имат излишъци – да ги влагат в Кредитна банка;

б) Доколкото тия предприятия имат оправдани кредитни нужди, да се отнасят за кредити пак до Кредитна банка;

в) Доколкото същите имат нужда от други банкови услуги – да си служат с Кредитна банка…

Беляев, който по професия бе инженер, строител на самолети и е бил три години член на съветската делегация във Вашингтон по прилагането на закона „Заем-наем“, не само че се съгласяваше във всичко с мен, но и имаше забележителното качество да схваща и разбира нещата с изумителна леснина. Той ме ободряваше със своя оптимизъм. Доверието му в мен беше безгранично, затова пък и отговорността ми пък беше толкова по-голяма.

В началото на 1947 г. дойде от ленинградския клон на Госбанк другарят Саванин за главен директор на Кредитна банка… Свиканото извънредно събрание на акционерите, по внушение на Беляев, избра нов Управителен съвет с председател (едновременно и главен директор) Саванин, първи заместник-председател Рясков, втори – Димитър Вапцаров… Със Саванин се сработихме много бързо. Понеже условията на работа в България, както и законите и наредбите, за него бяха съвършено нови, той във всичко се вслушваше в моите наставления и приемаше безусловно всички мои мнения…

През май 1947 г. при мен дойде Иван Харизанов, тогавашният председател на Върховната стопанска камара, даде ми писмо от Камарата, с което ми се съобщава, че със заповед, подписана от министър-председателя Георги Димитров, аз съм назначен за съветник в нея, че Камарата разчита на моето ценно и компетентно сътрудничество и пр. Министър-председателят бил натоварил Харизанов да ми съобщи лично, че той (министър-председателят) би ме взел за свой частен финансов съветник, ако не съм бил толкова нужен на Съветския съюз. Това писмо се намира в моето досие при Държавна сигурност; то беше от особено значение при воденото през 1951 г. следствие срещу мен…

На 23 декември 1947 г. в „Държавен вестник“ се публикува Закон за национализация на индустриалните и минни предприятия. На 30 същия месец излезе Законът за банките. Съгласно този закон всички частни банки се национализират, вливат се в Българската народна банка. Изключение се прави за Кредитна банка, която като собственост на Съветския съюз остана незасегната от закона… На 9 септември 1944 г. в България имаше три държавни банки, пет големи софийски банки, осем други софийски банки, една ипотекарна банка, 56 провинциални банки и 2682 кредитни кооперации. След национализацията на банките биде създадена нова банкова система, която обхващаше Българска народна банка като банка за краткосрочно кредитиране, българска инвестиционна банка като банка за финансиране и кредитиране на капиталните вложения. Останаха да съществуват и популярните банки.

По застъпничество на министър-председателя Георги Димитров Съветският съюз се съгласил Кредитна банка да се прехвърли върху БНБ срещу заплащане само на номиналния й капитал… Така с наближаването края на съществуването на Кредитна банка аз се простих с нея, след като работих в нея и чрез нея за България около 40 години – усърдно и най-добросъвестно.

На 15 декември формално трябваше да напусна банката…

На 19 октомври 1949 г. бях изселен със семейството си в Севлиево. Не ми се съобщи защо. Политически или други причини от обществен характер нямаше, освен общия поход за масови изселвания, за да се освободят квартири… На 13 май с.г. бидох откаран в Централния затвор – Държавната сигурност в София, където бях под следствие до 22 октомври с.г. Не намирайки причини за подвеждане под съд, аз бидох откаран на 23 октомври 1953 г. в ТВО (трудово-възпитателно общежитие) на остров Белене… За мен бяха определени пет години.

През втората половина на 1953 г. започна масово освобождаване задържаните в ТВО… От всичко личеше, че е било решено ТВО да бъде закрито, още повече, че съответно на мястото на освободените докарваха на острова затворници със съдебни присъди… Към края на 1953 г. от задържаните в ТВО останахме само 7 души: бившите министри проф. Петко Стоянов, Стойчо Мошанов, генерал Недев, Илия Кожухаров, аз и бившите адвокати депутати Методи Янчулев и Васил Маринов.

На 6 януари 1954 г. всичките 7 души бидохме откарани в Централния затвор… в София за нов разпит… В течение на моя разпит се установи по безспорен начин моята невинност и аз бях освободен на 11 февруари 1954 г.

8 май 1957 г.

 

Из „Германският капитал в България през годините на Втората световна война“

Проф. Любен Беров

 

… Основният отрасъл, към който се насочил притокът на германски преки инвестиции в България през годините на Втората световна война, била рудодобивната промишленост и специално добивът на руди от цветни метали… През втората половина на 30-те години Германия довнасяше необходимите й количества цветни метали от световния пазар. (Главно чрез Англия, Белгия и САЩ )… Но при условията на блокадата през годините на Втората световна война Германия трябваше да насочи своето внимание към източници на цветни метали или руди в достъпните за нея европейски страни…

Пак през последните месеци преди войната в София било създадено и трето немско изкупвателно дружество в лицето на тютюнотърговското акц. д-во „България“… В по-късния протокол от учредителното събрание като акционер вече се появява и Кредитна банка… По този начин неусетно д-во България се превърнало в дъщерно предприятие на Кредитна банка и за председател на управителния съвет бил избран Марко Рясков  (гл. директор на Кредитна банка). В случая обаче Кредитна банка действувала като подставено лице на големия немски тютюнев тръст „Reemstma“-Хамбург, който изкупувал преобладаваща част от изнасяните за Германия български тютюни…

На първо място следва да се подчертаят количествените промени в германския износ на капитал през военните години. Изнесените данни показват, че в навечерието на войната (август 1939 г.) в България са действали общо 52 фирми с немски капитали, от които 36 акционерни и 16 неакционерни. През годините на войната до 9 септ. 1944 г. техният брой бързо се увеличава до 94, от които 32 в сферата на материалното производство (индустрия, строителство и стоков транспорт) и 62 в сферата на обращението… Не може да се отмине без внимание и обстоятелството, че в центъра на очертаната германска капиталова експанзия стояла поредица от най-едрите германски монополи като „Круп“, „АЕГ“, „Сименс“, „Мансфелд“, „Ханиел“, „Дойче банк“…

След 9 септ. 1944 г. почти всички споменати дружества с немски капитали преминаха към Управлението на съветските имущества в България, макар че част от техните активи бе разграбена и изнесена от немските акционери при изтеглянето на хитлеристките войски от България… Някои едри предприятия с немски капитал, като „Пирин“ и „Луфтханза“, бяха реорганизирани от 1948-1950 г. в смесените съветско-български предприятия „ГОРУБСО“ и „Табсо“, които изиграха важна роля в изграждането на социалистическата икономика в България през 50-те и 60-те години.

„Българско-германски отношения и връзки“, том втори, Издателство на БАН, 1979 г.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.