Милтън Фридман: Всеки може да стане „престъпник“ за държавата

звестно ли ви е някое общество, което не зависи от алчността? Мислите, че Русия не се управлява от алчност? Мислите, че Китай не се управлява от алчност? Ама разбира се, никой от нас не е алчен, само другите са алчни.

Светът върви напред заради хора, преследващи своите лични интереси. Големите постижения на цивилизацията не идват от държавните бюра. Айнщайн не е развил теорията си по заповед на бюрократ. Хенри Форд не направи революция в автомобилната индустрия по този начин.

В единствените случаи, в които масите са се измъкнали от този вид смазваща бедност, за която говорите, единствените случаи в записаната история са случаите, когато те са имали капитализъм и до голяма степен — свободна търговия. Ако искате да знаете къде масите са в по-лошо, в най-лошо положение, те са точно в онези общества, които се отклоняват от това. Така че историческият очерк е абсолютно и кристално ясен, че няма алтернативен начин, открит досега, за подобряване на съдбата на обикновените хора, които могат да дадат своя принос в продуктивните дейности, разгърнати от системата на свободното предприемачество.1

* * *

Всяка система, която дава толкова много власт и толкова много свобода за действие на шепа хора, така че грешките им — извинени или не — могат да имат толкова сериозни последствия, е лоша система. Тя е лоша система за вярващите в свободата просто защото дава такава власт на шепа хора, без да има ефективен контрол от страна на политическото тяло — това е ключовият политически аргумент срещу независимата централна банка.

Ако перифразираме Клемансо, парите са твърде сериозен въпрос, за да го оставим на централните банкери.2

* * *

Аз съм привърженик на орязването на данъците при всякакви обстоятелства и за всяко провинение, за всеки възможен повод… Защото вярвам, че големият проблем не са данъците, а големият проблем е харченето им. Вярвам, че нашето правителство е твърде раздуто, намесва се, където не му е работата, и не получаваме нещо полезно срещу тези близо 40 процента от нашите доходи, които се харчат от държавата.

Как бихме могли да окастрим държавата до прилични размери?

Вярвам, че има един единствен начин. По същия начин родителите контролират широкопръстите деца: дават им по-малко джобни пари. При държавата това се постига с орязването на данъците.3

* * *

Задължителната военна служба е несправедлива, защото неадекватните съображения играят твърде голяма роля в определянето кой да служи. Тя е и разоряваща, защото отложените [от казарма] студенти, бащи и женени мъже препълват колежите, изкуствено повишават раждаемостта и работата на бракоразводните съдилища.

Военният набор е несъвместим със свободното общество, защото изисква принудителна служба от едни, ограничава свободата на други да пътуват в чужбина, да емигрират или даже да говорят и действат свободно. Докато се поддържа една принуда, тези нежелани последствия са неизбежни.4

* * *

Наборът за армията е нежелателен и ненужен.

Ние можем и трябва да попълваме въоръжените сили с доброволци — както Съединените щати традиционно са правили освен при големи войни.5

* * *

След падането на комунизма всички по света се съгласиха, че социализмът е бил провал. Всеки по света повече или по-малко призна успеха на капитализма. И всяка капиталистическа държава сякаш направи извода, че Западът се нуждае от повече социализъм.6

* * *

Мисля, че само защото капитализмът се е доказал като значително по-ефективен от алтернативните методи, изобщо е оцелял. […] Не съм сигурен, че „капитализъм“ е точна дума. Има един възглед, че всяко общество е капиталистическо.

Съветският съюз беше капиталистически, но това беше държавен капитализъм. Обществата в Латинска Америка в миналото бяха капиталистически, но това беше олигархичен капитализъм. Така че това, за което трябва да говорим, не е капитализмът, а свободната търговия, конкурентния капитализъм, който е системата, която бихме искали да сме възприели, а не просто някакъв капитализъм.7

* * *

Коя държава в света днес се занимава с най-екстремни анти-семитски гонения? Съветският съюз. Това не е случайно, защото ако имате едно общество с концентрирана власт, ако имате колективистско общество, то ще бъде в позиция да упражнява преимущественото право и предразсъдъците на своите водачи. Освен това то ще бъде насърчавано да го прави, защото ще се нуждае от изкупителна жертва и ще си избере някаква група като евреите или чернокожите да бъдат изкупителни жертви.8

* * *

Когато всеки притежава дадено нещо, никой не го притежава и никой няма пряк интерес да го поддържа и подобрява състоянието му. Ето защо сградите в Съветския съюз — както общинските домове в Съединените щати — изглеждат окаяно в рамките на година или две след тяхното построяване.9

* * *

Правомерната роля на държавата е точно тази, която Джон Стюарт Мил е описал през 19 век в „За Свободата“.

Правилната роля на държавата е да предотвратява другите хора да насилват индивида.

Държавата, казва той, никога няма право да се натрапва на индивида заради собственото добро на този индивид. Случаят със забраняването на опиатите е точно толкова уместен или неуместен, колкото забраната на хората да преяждат. Всички знаем, че преяждането причинява повече смъртни случаи, отколкото опиатите.

Ако принципно смятаме, че е правомерно държавата да казва, че нямаш право да приемаш наркотици, защото ще ти навредят, защо не е правомерно да каже, че нямаш право да ядеш много, защото ще си навредиш? Защо не е редно да казва, че не трябва да скачаш с парашут, защото рискуваш да умреш? Защо не е редно да каже: „О, карането на ски не е добро, това е много опасен спорт, ще се нараниш“? Къде му се вижда краят?10

* * *

Действително те [наркотиците] вредят на много хора, но основно защото са забранени. Вече има огромен брой невинни жертви. Имаме хора, чиито чанти са откраднати, които са бити по главата от хора, опитващи да намерят пари за следващата си доза. Имаме хора, които са убивани в своеволната война срещу дрогата.

Имаме корупция в съдебната система. Имаме невинните жертви сред данъкоплатците, които трябва да плащат за още и още затвори, и за още и още затворници, и за още и още полицаи. Има и такива като нас, които не получаваме достатъчно от силовите структури, защото тези силови структури са заети в опити да направят невъзможното.

И накрая, но не по важност, имаме и хората в Колумбия и Перу, и прочие. Наша работа ли е да унищожаваме и да причиняваме убийствата на хиляди хора в Колумбия, понеже не можем да наложим собствените си закони? Ако можехме да наложим законите си срещу дрогата, нямаше да има пазар за тези наркотици.11

* * *

Морален проблем е, че държавата превръща в престъпници хора,

които може да правят нещо, което вие и аз не одобряваме, но те правят нещо, което не причинява вреда на други. Повечето арести за наркотици са за притежание [на малки количества] от непостоянни потребители.

Да вземем някой, който иска да изпуши една цигара марихуана. Ако го хванат, отива в ареста. Е, това морално ли е? Редно ли е? Мисля, че е абсолютно отвратително, че нашето правителство, което претендира да е наше правителство, си присвоява правото да превръща хора, които не вредят на други, в престъпници, унищожава животите им, лишава ги от свобода.

Това за мен е проблем. Икономическите доводи идват, когато обясним другите недостатъци. Но икономическите въпроси [около дрогата] не са главните съображения.12

* * *

Ако разглеждаме войната срещу наркотиците от чисто икономическа гледна точка, ролята на държавата е да защитава наркокартелите. Това е буквално вярно. Една от задачите на забраните [на наркотиците] е да прави пазара за дрога по-доходоносен.13

* * *

Аз съм за легализирането на наркотиците. Според моята ценностна система, ако хората искат да се самоубият, те имат всяко право на това. Повечето вреди от наркотиците са заради това, че са нелегални.14

* * *

Всеки приятел на свободата трябва да се бунтува като мен срещу перспективата Съединените щати да се превърнат във въоръжен лагер, заради предусещането си за затвори пълни с непостоянни потребители на дрога и за армия от полицаи, овластени да тъпчат свободата на гражданите заради незначителни подозрения.15

* * *

Колкото по-малък е държавният апарат и колкото по-ограничени са функциите на държавата,

толкова по-малко вероятно е нейните действия да отразяват частни интереси, вместо обществения интерес.16

* * *

Тези от нас, които вярваме в свободата, трябва да вярваме и в свободата на индивидите да правят собствени грешки. Ако един човек съзнателно предпочита да живее от ден за ден, да използва ресурсите си за днешните радости, умишлено избирайки да има бедни старини, с какво право бихме му попречили да прави това? Може да спорим с него, да опитаме да го убедим, че греши, но имаме ли право да го принуждаваме да не прави това, което е избрал да прави?

Нима не съществува възможност той да е прав, а ние да грешим? Скромността е отличителната черта на вярващия в свободата. Арогантността — на патерналиста (привърженика на вмешателствата).17

* * *

Сърцето на либертарианската философия е вярата в достойнството на индивида, в неговата свобода да се възползва най-добре от заложбите си и обстоятелствата, както самият той ги вижда, като единственото условие е да не пречи на свободата на другите да правят същото.

Тази вяра загатва, че хората са равни в един смисъл, но неравни в друг.18

* * *

Концентрираната власт не става безопасна само заради добрите намерения на тези, които я създават. […] Най-големите злини от концентрираната власт започват с добри намерения за общото благо.19

* * *

Когато държавата — водена от добри намерения — опита да пренареди икономиката, да прокара морализиращи закони или да помага на частни интереси, резултатът сред хората е неефективност, липса на мотивация и загуба на свобода. Държавата трябва да е рефер, а не активен играч.20

Превод: Иван Стаменов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.