Пенчо Георгиев между театъра и живота

Изложба по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, представя до 7 март Софийската градска художествена галерия. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство, научи ДУМА от Петър Димов, експерт връзки с обществеността на СГХГ.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетската библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920-1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929-1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки. Куратори са Станислава Николова и Любен Домозетски, изложбен дизайн – Надежда Олег Ляхова.

Между театъра, в който работи с цялото си сърце, и живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928-а, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на ДА „Архиви“, Националната галерия, РИМ – Враца, и с подкрепата на Музейната сбирка на НХА, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетската библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архива на Софийската опера и балет, Архива на Народния театър „Иван Вазов“, частни колекции.

Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.