Помните ли „Окупирай Уолстрийт“?

Помните ли „Окупирай Уолстрийт“? По време на протестите тогава, масово хората бяха излезли на улицата, защото им беше писнало от далаверите на международната финансова олигархия. Тогава елитите видяха екзистенциална заплаха в тези протести и направиха това, което умеят най-добре – разделиха и завладяха.
Първо, в „Окупирай Уолстрийт“ бяха инфилтрирани екстремно леви кръгове, които започнаха да дърдорят за комунизъм и национализация, с което естествено отблъснаха нормалните, умерени хора от протеста. Второ, медиите на олигархията започнаха да сменят фокуса на обществения дебат. В този период мегафона на задкулисието (в момента собственост на най-богатия човек на света) „Вашингтон поуст“ увеличи използването на думата „расизъм“ в статиите си… над три пъти. Същият пример бе последван и от „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“ и другите неолиберални притурки.
Дебатът спря да се върти около престъпленията на Уолстрийт и се превърна в дебат за политиката на идентичностите. Термини като „расизъм“, „ксенофобия“, „сексизъм“ и „хомофобия“ заеха половината телевизионно време и вестникарски страници. С времето тактиката сработи. „Окупирай Уолстрийт“ се маргинализира и умря. „Расизмът“ влезе в мейнстрийма и от тогава умело се държи там без прекъсване.
Днес същото се случва с малкия човек от интернет-форума, който е на път да събори половината хедж-фондове на Уолстрийт. Обикновените хора решиха да научат големите играчи на някои работи и започнаха да купуват акции от компанията GameStop, която акулите бяха решили да фалират. И точно, когато дребния инвеститор започна да побеждава в играта на големите, те направиха точно това, в което са добри – разделят и владеят. Сега вкараха държавата и платформите за търговия в играта, за да блокират малкия търговец. Утре ще се появи някой нов голям „скандал“ свързан я с расово насилие, я със сексизъм, я с друга дъвка за балончета. И малкия играч отново ще бъде забравен в името на комфорта на финансовата и технологична олигархия.
Живеем във фалшива реалност, в която с фалшиви средства се решават фалшиви проблеми, за които ние спорим с фалшиви аргументи. Единственото истинско е времето, което минава. Време, в което ние, хората, губим, а те, елитите, печелят.
   Автор: Петър Кичашки, фб

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.