Цената на парното – измамата на 2020 г.

Сметките за парно и топла вода през лятото в София изненадаха потребителите с мижави намаления и неясно приспадане на суми. В цялата какофония от скандали във въздуха увиснаха хвалбите на управляващите за „геройските“ преговори с „Газпром“, в резултат на коeто цената на природния газ падна с 45 на сто. Ако не беше споразумението между Брюксел, който защитаваше интересите на осем страни от ЕС, и руския монополист, щяхме да видим евтино синьо гориво през крив макарон. По груби сметки се оказва, че за по-малко от две години суровината у нас е поскъпнала с над 50 на сто. Затова прехваленото 45-процентно поевтиняване отдавна бе изконсумирано. Драмите със сметките за топла вода и парно продължиха през цялата минала година.

 

Шок

 

Абонатите на топлофикационните дружества с нетърпение очакваха да им възстановяват надвзети суми, както им се обещаваше месеци наред. Вместо това много домакинства получаваха шокиращо високи сметки. От март премиерът, енергийният министър, КЕВР и депутати от управляващото мнозинство тръбяха при всеки удобен повод какъв огромен успех е постигнат в преговорите с „Газпром“ и как свалянето на цената на природния газ, при това със задна дата – от август 2019 до март 2020 г., означава по-евтина топлоенергия и връщане на надвзети суми. Нищо подобно не се случи. Напротив. Така манипулациите около цената на топлинната енергия се превърнаха в измама на годината. Те станаха причина за безброй проверки на топлофикациите и на топлинните счетоводители, които по правило завършваха без значим резултат и на практика станаха безсмислени. Проблемът стигна и до парламентарната енергийна комисия, но и оттам – нищо. Така твърде кратка бе радостта и надеждата за евтина топлинна енергия.

Омбудсманът Диана Ковачева, която бе правосъден министър в едно от правителствата Му, също изригна. Според нея няма категорични доказателства, че безпрецедентното поевтиняване на природния газ е отразено напълно в намаляването на цените на топлинната енергия, произвеждана от топлофикационните дружества. При определянето на цените на парното отсъства какъвто и да било баланс между интересите на доставчиците на услугата и потребителите. Оказа се, че топлофикациите тихомълком са увеличили със 7% разходите си за технологични загуби, които се отразиха в сметките ни. Явно КЕВР, която уж е призвана да защитава интересите на хората, бе проспала и този факт. Накрая логично пешкира опра шефът на КЕВР Иван Иванов, който няколко месеца вече се поти в опитите си да оправдава поредния ценови шок. Прави обществени обсъждания, носи от девет кладенеца вода.

 

Мъгла

 

Високите цени са неизбежни. За тях са виновни скъпотията на международните пазари, където се търгуват енергоносителите, лошото състояние на топлопреносната мрежа, проблемите на затъналите до гуша в задължения топлофикационни дружества. Оставяме настрана качеството на услугите, предлагани от тези дружества, и фирмите за топлинно счетоводство, оказали се пореден храненик на системата.

Сега столът на председател на КЕВР е свободен, но няма мераклии. Едно обаче е сигурно. Ситуацията около непрекъснато актуалната тема за цената на природния газ и произтичащата от нея цена на топлоенергията показа нещо, което отдавна знаем – че в този сектор всичко е пълна мъгла. И досега човек трябваше да е магистър по математика, за да успее да се ориентира в  сметките на топлофикациите и да разбере за какво колко плаща. Какво ще бъде отсега нататък? Само един господ знае. През последната година управляващите тотално ни ошашавиха с безумията си и в тази област. Заливаха ни с противоположни и взаимно изключващи се информации. Представяха гафовете си като успехи, а ако някой надигнеше глас, следваха куп извинения и оправдания. И така до следващия път.

Стана ясно, че „Топлофикация София“ например трябва да възстанови 36 милиона лева на потребителите. След като бе променено законодателството, връщането на надвзетите суми за периода август-март трябваше да стане не в брой, а чрез приспадане от текущите сметки. Общо за юни уж бяха върнати над 10 милиона лева, за юли – близо 14 милиона, а за август оставаха още 13 милиона за изчистване. Но последните фактури и изравнителните сметки за отминалия отоплителен сезон предизвикаха поредния ценови шок за абонатите на „Топлофикация София“. Те получиха изравнителни сметки от стотици левове повече в сравнение с 2019 г. Оказа се, че „Топлофикация“ е изпреварила топлинните счетоводители и е изготвила сметки, през които възстановява пари. Те обаче били прогнозни и се застъпили с редовните фактури – изравнителните, изготвени от топлинните счетоводители. С тях трябваше да стане окончателното изчистване на вземанията-даванията между дружеството и клиентите му. В резултат на всички тези преизчисления, прихващания и приспадания обаче абонатите не можаха да разберат какво точно плащат и защо. Хаосът продължи и с фактурите за август, които пристигнаха през септември.

 

Наужким

 

Имаш да взимаш, но имаш и да даваш. Уж цената е намалена, а сметката става по-висока. На различните клиенти фактурите са различни и сравнение трудно може да се направи, детайлите като цяло са оскъдни, а в някои случаи информация въобще липсва. Няма и на кого да се оплачеш. Това бе ситуацията с изравнителните сметки на „Топлофикация София“, които през 2020 г. доведоха до още по-голямо объркване и недоволство сред клиентите заради очакването, че на всички ще се възстановяват суми от понижената със задна дата цена на природния газ. На практика средното понижение на цената на доставения от „Газпром“ газ за изминалия отоплителен сезон е малко над 20%. Обявените над 40% от Борисов бяха конкретно за март. Промяната в цената на газа не се отразява върху разходите за сградна инсталация, които се начисляват за всеки абонат. Така, грубо казано, ефектът от евтиния газ бе около 10% в издадените от „Топлофикация София“ фактури.

Проблем има и в самите изравнителни сметки. Това бе така, защото различните топлинни счетоводители бяха направили различни разбивки във фактурите. Някъде бяха посочени отделно сумата за възстановяване/доплащане по изравнителната сметка и тази за приспадане от намалената цена на газа. Другаде обаче крайната сума в изравнителните сметки бе изчислена като сбор между горните две. Ако клиентът има да доплаща повече, отколкото да получава заради намалената цена, ставаше не само объркване, но и разочарование. Подобни случаи не бяха единични.

 

Казуси 

 

Друг казус възникна, когато потребителите получаваха изравнителна фактура, според която имаха да получават например 200 лева, и тръгнаха да искат тези пари на касата на топлофикация. Оказа се, че може да им бъде дадена само част от сумата, а друга трябваше да им я прихващат от бъдещи сметки. Причината бе, че според текстове в Закона за енергетиката, които бяха одобрени след новото споразумение с „Газпром“ и уреждат начина за възстановяване на суми от ретроактивното намаление на цените, тези пари могат единствено да бъдат приспаднати от бъдещи сметки. На ръка се връщат само сумите от изравнителната сметка – разликата в потребената и платената през годината енергия.

На целия този фон се оказа, че голяма част от потребителите на столичното парно въобще не са получили подробни фактури и не можаха да разберат какво се възстановява, какво се прихваща и какво точно дължат. Повечето клиенти, които плащат сметките си онлайн и са се отказали от хартиена фактура, бяха в такава ситуация. Те не можаха да видят подробности за потреблението си през сайта на самото дружество, когато въведат абонатния си номер, а разбираха само дали дължат пари или имат да взимат. За техния случай от „Топлофикация София“ не успяха да дадат конкретна информация как може да се получи подробната фактура. Тайната „цена на парното“ остана и за тази година.

Отгоре на всичко правителството прави задължителни топломерите с дистанционно отчитане. По 80-90 лева парчето…

автор:Евгени Гаврилов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *