В края на лятото, когато то още не си беше отишло, и в началото на ненастъпилата есен, в Китен се състоя лендарт пленерът „Между пясък и пяна“. Той е част от проекта „АRTгументи“ и се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ на СУ. Тази художествена форма (лендарт) е избрана неслучайно. Освен с различните си сривове, катаклизми и пандемия, 2020 г., уви, се запомня и с раздялата ни със световно име в лендарта – Христо Явашев-Кристо, както и с изкуствоведа Димитър Грозданов, който създаде фестивала „Процес-Пространство“, включващ и лендарт.
Проектът се реализира от катедра „Визуални изкуства“ към Факултета за науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководителка е проф. д-р Бисера Вълева, и със съдействието на галерия-книжарница „София прес“, където изложбата може да се разгледа до 15 януари.
В лендарта художниците „аргументират“ своите ефимерни усещания, материализирани сред природата, запечатани на цифров носител, провокирани и създадени от неуловимите човешки емоции и разчитащи на „съавторството“ на стихиите… Художниците се фокусират върху „ненужните“, изхвърлените, маргинализирани предмети, които нямат утилитарно приложение, но са открити и „разпознати“ като важни за процеса на правене на художествена творба. Концепцията на този пленер е обвързана с философията на Халил Джубран, по-специално със сентенцията му от едноименното издание (Пясък и пяна) „Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната.“.
Артсъбитието има за цел да срещне различни артисти, от различни страни, с различна художествена концепция. Да събере традиционни художници с концептуалното изкуство, да провокира у различните хора определена артистична реакция, да срещне случайните плажуващи с неслучайно направените инсталации, да реализира различните произведения като овеществената визуална емоция.
В лендарт пленера взеха участие доц. д-р Анна Цоловска, доц. д-р Ана Милованович (Белградски университет), проф. д-р Бисера Вълева, гл. ас. д-р Венцислава Стоянова, докторант Виолета Апостолова, ас. д-р Красимира Дренска, докторант Марина Александрова, проф. д-р Орлин Дворянов, ас. д-р Цвета Петрова.
Техните работи овеществяват ефимерността и узаконяват илюзията, опитват се да установят персонални артистични граници в амалгама от спомени, сънища и пясък. Част от реализациите иронично намигат към обекти на вдъхновение или с донкихотовски устрем заявяват гражданска позиция, донякъде осъзнат в обречеността си бунт.
Инсталациите, създадени по време на пленера „Между пясък и пяна“, напълно се вписват в определението на Умберто Еко за „отворената творба“, тъй като под въздействие на състоянието на природата и намесата на хората претърпяват промени. Но, съгласно началото на цитата от Халил Джубран, краят подсказва създаването на нова среда за нов лендарт: „Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната… Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки.“
