Експозицията обхваща няколко зали и в хронологичен ред представя появата, развитието и постиженията на текстилната техника и машиностроене от епохата на неолита (VII хил. пр. Хр.) до 70-те години на ХХ век. Големи машини и съоръжения, много от които напълно запазени и работещи, показват на любопитните посетители българският принос в индустриалната революция.
Могат да се видят тежести от вертикален стан, датирани от VII хилядолетие пр. Хр., както и възстановка на вертикален тъкачен стан, който се използвал по нашите земи през неолита. Хурки и вретена за предене, примитивни форми на тъкане, предачни колела, чекръци и много други уреди и техники разкриват тънкостите на домашното, занаятчийското, а по-късно и на манифактурното текстилно производство.
Специален акцент е поставен върху началото на индустриалната революция в Европа през 1733 г. с изобретения от Джон Кей стан с „летяща совалка”. Друго изобретение, което приковава погледите на посетителите, е т.нар. Жакардов стан, измайсторен от французина Жозеф Мари Жакард през 1800 г. Чрез прецизна система от перфорирани карти той дава възможност да се тъкат сложни шарки и геометрични фигури, при това напълно автоматично, а използването им се счита за важна стъпка в историята на изчислителната техника, а от там и на компютъра.
Специална експозиция е посветена на живота и делото на сливналията Добри Желязков – Фабрикаджията, основоположник на индустрията по българските земи. През 30-те години на XIX век той създава първата текстилна фабрика в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя. Издаден е специален ферман от султан Махмуд II, който дава началото на първата държавна фабрика за производство на шаяк и сукно.
„Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…”
В началото във фабриката са работили 80 души от България и Моравия. По-късно текстилецът е построил още 2 фабрики в родния си град, но през 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта счела за нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно. Така, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета, разказват за него историците.
В музея са показани още и редица занаяти, свързани с производството на тъкани по нашите земи – копринарство (производство на естествена коприна), абаджийство (производство на груб вълнен плат), гайтанджийство (плетене на шнурове), басмаджийство (щампиране), мутафчийство (обработване на козина) и килимарство. /БГНЕС
