За новото и старото метро

Новото метро на София вече не е толкова ново. Не само защото е в експлоатация от няколко месеца и плочниците му са протъркани от краката на хиляди пътници, но и защото взе да се чупи. Първо започнаха да се развалят ескалатори, след това протече метростанция, а последната авария разби всякакви митове на все още наивни столичани, че у нас е възможно качествено строителство. Някакви 5 милиметра отклонение на релсите срутиха последните надежди, че поне в изграждането на стратегически обекти срещу баснословни суми се влагат повече разум, отговорност и контрол. Това дребно, минимално и уловимо само за апаратура издигане на настилката в подземните тунели от третия метродиаметър разклати до опасни граници доверието във властта.

И въпреки фактите, въпреки доказателствата за зле свършена работа и липсващ надзор, управляващите отказаха да признаят каквато и да е вина и да паднат по гръб. Също като котките кметът Йорданка Фандъкова се възползва от деветте си живота на ул. „Московска“ 33 и продължава достолепно да се изтяга в топлото си кресло, вярвайки в някаква фантомна безкрайност на числото девет. В резултат на нейната и на приближените й самонадеяност научихме, че в затварянето на част от наскоро откритото метро няма нищо страшно, разбиването на як бетон сантиметър по сантиметър не е необичайно, а липсата на яснота и краен срок за завършване на ремонта са подробности.

През последните десетина дни от обясненията на управляващите разбрахме и за малко неизпипани геоложки доклади, за пясъчни лещи, водни стълбове, воден натиск, плаващи пясъци, сондажи, но не и за истинските причини и виновници, довели до компрометирането на гордостта на управляващите столицата. Също така научихме, че София е тормозена от прекалено сурови природни бедствия, като например Перловската вадичка, които се опитват да подкопаят не само скъпия и здрав тунел, но и бетонираната също толкова здраво власт, която отказва да се даде на едно петмилиметрово отклонение. То може да обърне цял метровлак, но не и вагона, в който се вози Фандъкова.

Обструкциите около третата линия на метрото не са от вчера. Строителството му тръгна през 2016 г. с обещанието, че първият участък ще е готов до август 2019 г. Откриването му обаче бе отложено с шест месеца заради нуждата от допълнителни тестове. Фeвpyapи 2020 г. отново бе злощастен и наложи нуждата от още тестове през следващите три месеца. И този график не бе спазен заради епидемията. И така дойде август 2020 г., който уж донесе късмет. Той обаче продължи едва до този януари и бе ознаменуван от голямата пробойна.

А нещата изглеждаха толкова позитивни на официалното прерязване на лентата на третата линия! Тогава министърът на транспорта Росен Желязков заяви: „Отсечката е изключително важна.  Това е една прекрасна инфраструктура, която осигурява не само удобство, но и сигурност“. Е, сигурността я видяхме.

Незабравими остават и словата на премиера Бойко Борисов, според когото нашето метро е най-красивото и най-евтиното в Европа. „Строим еднакво качествено както в Европа, но за много по-ниска цена“, написа в поздравлението си във фейсбук министър-председателят. Кой ли го подведе тогава така да се изложи…

И като стана дума за пари, друго важно нещо, което трябва да се припомни, е именно осигурените близо 400 милиона лева. Или по 40 милиона на километър. Пари, раздадени на изпълнители, подизпълнители, надзорници и прочие фирми, с идеята, че срещу гигантските средства трябва да се осигури качество. Но явно, когато две трети от финансите идват от европейския джоб, небрежността и безхаберието вземат невиждани върхове.

На фона на фрапантния провал управляващите побързаха да обявят началото на следващия стратегически проект – строежа на поредната отсечка на новото метро – от ул. „Шипка“ през кв. „Слатина“, зала „Арена Армеец“ и бул. „Цариградско шосе“ до Окръжна болница. Тя е отклонение на третата линия, а обществената поръчка за избор на изпълнител вече е в ход. Общата дължина на трасето е 5666 метра, а по него ще има шест метростанции. Първоначалният проект предвиждаше да са седем, но едната отпадна, а последната бе леко изменена. Така сега първата ще бъде на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Черковна“, втората – на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“, следващата – на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Слатинска“. Кръстовището на бул. „Асен Йорданов“ и бул. „Шипченски проход“ ще е място за четвъртата станция, а петата ще бъде при зала „Арена Армеец“. На последната – при бул. „Цариградско шосе“, ще има и подземен двуетажен паркинг за 230 автомобила. За участъка ще се използва, освен тунелно-пробивна машина, и новият австрийски тунелен метод – същият, който бе приложен при изкопаването на злополучния участък между станциите „Театрална“ и „Хаджи Димитър“.

Прогнозната стойност на проекта е 530 милиона лева, а срокът за изграждането – четири години. След 14 април ще е ясно кой е заявил желание за строителството на обекта. Така наред с големите надежди на хората, които живеят в районите на бъдещите метростанции, ще вървят и още по-големите очаквания за приключване на ремонта на новото вече старо трасе от третата линия. Отделно се очаква да се избере изпълнител и на последния участък с три станции от третата линия – от кв. „Хаджи Димитър“ до кв. „Левски Г“. Обществената поръчка бе обявена в края на миналата година. От бъдещите строители ще се търсят още повече гаранции за качествено строителство и те ще трябва да отговорят на по-силен обществен натиск.

Скептиците биха предложили една стара схема за успех, описана във фолклора. Като не се получава здрав градеж с модерни технологии и образовани кадри, може да се върнем в далечното минало, когато са се вграждали хора или сенките им. Така важните обществени сгради са ставали по-здрави, не са падали всяка нощ, както гласят преданията. Само трябва да се намери този, който сега ще се пожертва…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *