Продрум ДИМОВ
За новата книга за деца на Албена Фурнаджиева – „Мечтатели“
Към него се е постарала да ни върне Албена Фурнаджиева в своята нова книга за деца – „Мечтатели“, която пловдивското издателство „Летера“, предложи на малките читатели през 2020 година. Корицата и многоцветните илюстрации, поднесени от талантливата художничка Искра Евтимова, която твори в стила на класическата детска рисунка, грабват властно погледа на любознателната ни детска читателска аудитория. Нейният творчески почерк е чужд на каквито и да са съвременни модернистични абстрактни увлечения и ни подсказва, че не бива с лека ръка да загърбваме здравите национални традиции в изобразителното ни изкуство. Нейният подход към всекидневието и преживелиците на малчуганите се родее творчески със силно впечатляващите илюстрации на Вадим Лазаркевич – един от върховите ни представители на детската илюстрация през 30-те и 40-те години на миналия век.
А самата авторка, представител на сравнително младата ни литературно-творческа генерация, е забелязана в литературните ни среди през 1996 година, когато се появява на бял свят дебютното й издание за възрастни – „Пясъчни рози“. Без да изоставя стиховете си за възрастни, защото през 2015 година излиза от печат и втората й поетична книга от този род – „Рисувам обич“, тя не забравя и малките читатели. През 2010 година се среща за пръв път с тях със стихосбирката си „Немирници“. А десет години по-късно ги зарадва с новото си заглавие „Мечтатели“.
Книжката й съдържа 30-ина стихотворения, които са плод, по всичко личи, на неутолимата й искрена и дълбока обич към малките питомци. Творбите й излъчват невероятна топлота и майчинска загриженост към подрастващите, които трябва да се радват на детството си и го насищат с щастливи мигове, безгрижни игри и незабравими преживявания. Но в същото време, общувайки като с близък събеседник с тях, не се стърпява и да ги поучава:
А в училището знания
ти попивай със старание,
та голям, когато станеш –
този свят във длан да хванеш.
/ „ Мечтай“/
Обект на особено внимание в някои творби е осмислянето и разумното оползотворяване на времето, което трябва да е креативно с насъщните си ценности. Твърде показателно в тази насока е стихотворението „Времето в часовника“. Поговорката, че времето е пари, важи с особена сила за детството, което залага здраво основите на бъдещия успешен човек. Това обяснява и неистовият грижовен повик на стихотворката, издигаща на пиедестал високите стойности на времето, което невидимо лети и призовава:
Виж: като зайче бяга,
Като река тече!
Така че не отлагай
Мечтите си, дете!
Същият глас звучи в не по-ниска октава в стихотворенията й „Ваканция“ и „Мечта“.
Твърде впечатляващ е горещият и неудържим стремеж на Албена Фурнаджиева да вниква с поетичното си слово в дълбините на неподправените детски преживявания, за което безспорно й помагат чувствителните сетива при любопитния анализ на детското поведение вкъщи, при общуването със семейството – с майка, татко, баба, дядо, братче или сестриче. Там се коват високите ни човешки добродетели, там се съзижда преклонението към доброто, красивото, възвишеното и омразата към злините. И съветът е:
Когато те спъват –
бори се със злото!
И винаги, винаги
вярвай в доброто!
/ „Добродетели“/
Авторката цени изключително много неоценимото възпитателно въздействие на контактите и толкова потребното постоянно общуване на детето с животните и природата. Любовта към животните, състраданието и грижите за тях, когато са изпаднали в беда, раждат човешкото благородство. Това са чувства повече от осезаеми и тях откриваме в стихотворенията „Птичето с раненото крило“, „Ежко-Бежко“, „Речно раче“, „Цирково изкуство“ и др.
Има и немалко творби, които насочват децата да бъдат наблюдателни и внимателни. Тези стихове са своеобразен лиричен повик за сродяване с природата, за освобождаването на млада България от привлекателните едностранчиви занимания с компютрите, превърнали се в коварни измамни окови, лишаващи най-малките ни съвременници от глътка чист въздух, от пълноценно детство.
В творческите търсения на Албена Фурнаджиева не можем да не открием и похвалните усилия да ни направи съпричастни на намеренията й да моделира с езика на поетичното слово нравствения облик на днешното дете. За целта тя пренася любимата си читателска аудитория в атмосферата на семейната среда и градивната роля на празници и тържества. Те са източник на сакрални преживявания, които оставят незаличими спомени и към тях всички се връщаме с неописуемо умиление. Такъв въздух дишат стихотворенията: „Рожден ден“, „Фантазия“, „Подарък“, „Дядо Коледа“ и др.
Като творец авторката се придържа към по-кратките изразни поетични творби, но има и такива, които ни грабват и печелят нашите адмирации с изисканата си стегнатост и музикалност на стиха, с разкошната си поетическа образност – „Зима“, „Дядо“Коледа“, „Карусел“, което направо звъни с чудесната си напевна ритмика:
Въртележка чудна
има в моя град.
Кончета препускат лудо –
кръгом се въртят!
Новите „Мечтатели“ на Албена Фурнаджиева не блестят с някаква крещяща и самоцелна художествено-естетическа предрешеност. Очевидно авторката е далеч от лекомислените съблазни на подобна прекомерна натруфеност, за да ни внушава творческа ерудиция и показна литературна мощ. Не е прибягнала и до богато римуване, характерно за детското творчество. Придържала се е към по-пастелен стилно-езиков изказ, който, макар и с прокрадващ се дидактизъм в творбите й, ни убеждава в многообещаващите творчески възможности на безспорния й талант. Новото й произведение е солиден залог за усп
успешно присъствие сред известните и търсени творци на четиво за деца.
