АНЕТА ДРЪГУШАНУ рисунки от 16 март до 3 април 2021-Откриване не се предвижда

Пандемията промени много от нас, за една година преминахме през различни емоции: меланхолия, страх, грижа, надежда… Колкото и самотно занимание да е рисуването, всичко това се оказа твърде въздействащо за хората на изкуството. Поставени в пълна изолация, част от възрастните ни художници, вече повече от година са затворени и лишени от обичайните си занимания. Анета Дръгушану е далеч от ателието, без възможност да работи живопис, отдадена изцяло на грижа за съпруга си, единствено рисунките са нейното спасение. „Ако не рисувам ставам нервна, това съм Аз – рисунката“, казва художничката и продължава: „линията стана по-силна, рисувам по скици от преди 1990, но сега с годините почерка е друг, като цвят съм по-пестелива, но линията е по-конкретна, без излишен реализъм. Рисувам любими хора: свекърва ми, баща ми, Генадия, Живка…. по време на работа или почивка, както и в домашна обстановка, в различни, неповторими пози, в естествени движения или покой. Никога не съм принудила никого да ми позира, за да не се изгуби онова естествено и неподправено в човека.“

Настоящата експозиция в Галерия Арте включва 16 рисунки от последните десет години, селектирани прецизно и с много самокритичност, както Анета Дръгушану умее. Ще покажем и една живописна картина обединяваща темата на изложбата. Преди близо две години за пръв път открихме самостоятелна изложба на Анета в Арте; всеки път си давам сметка, че това е събитие от голямо значение и макар, че заради пандемията сега Анета няма да пристигне тук при нас, нейните герои и любими сюжети ще ни пренесат „над конкретно делничното до техния абсолютен и вечен смисъл“, както написа доц. Ружа Маринска, 2019г. и допълва: „Анета е ненаситна за рисуване. Посреща с радост всяка възможност да излее в рисунка видяното…. С бърза ръка, вярно око и развълнувано сърце….Някога нейният професор Корнелиу Баба подчертава две качества на дипломантката Анета Дръгушану – „пластическо разбиране и забележителна чувствителност“. Днес осъзнаваме колко пророческа е била оценката му. Действително удивително е това нейно свойство да изважда от видимото същината на нещата в почти кристален образ. А това не е възможно, ако пътят не минава през сърцето.“