Европейският парламент обсъжда облагането на вноса от държави, които не спазват нормите на Европейския съюз за въглеродните емисии, за да не получат техните компании конкурентни предимства. Според евродепутатите „въглеродният данък“ ще постави всички при равни условия и ще съхрани работните места в ЕС. С Европейския зелен пакт ЕС пое ангажимент да намали емисиите си на парникови газове и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Тези намерения обаче могат да бъдат подкопани от други страни с по-малки амбиции. Вносът на продукти от такива държави поставя в затруднение европейски производители, тъй като те имат по-големи разходи за съобразяване с политиката на ЕС за климата. За да се изравнят условията, Брюксел подкрепя въвеждането на налог, който да повиши цените на вносните стоки до еквивалентните продукти в ЕС. Очаква се евродепутатите да гласуват препоръките си за налога, наричан „механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата“. Той трябва да намали стимулите за преместването на замърсяващи производства от Европа в други страни, които нямат толкова високи изисквания за емисиите на парникови газове. Такава практика, наричана изместване на въглеродните емисии, не допринася за опазването на планетата, тъй като прехвърля проблема някъде другаде, но пък лишава ЕС от работни места.
Корекцията на цените на вноса би била важно допълнение към съществуващата система за търговия с разрешителни за производството на емисии. Схемата налага задължение на електроцентрали и производствени предприятия да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който емитират. Цената на разрешителните се определя на пазара и зависи от търсенето и предлагането. Икономическите кризи намаляват търсенето и водят до по-ниски цени, които не стимулират компаниите да инвестират в по-чисти технологии, се посочва в позицията на ЕП. До 2023 г. механизмът би следвало да обхваща енергоемките сектори в ЕС, които отговарят за 94% от емисиите на ЕС от промишлеността. Приходите от налога следва да бъдат заделени като нов източник на ресурси в бюджета на ЕС. Очаква се Европейската комисия да направи законодателно предложение за новия механизъм през второто тримесечие на 2021 г.
