През 1954 г. той е г-н Никой. Властва Вълко Червенков. Бай Тошо не е дори в Топ 10 в Партията.
Тогава от Москва идва нареждане да се смени Червенков. Той не се дава, и измислят друго – да разделят партиен от държавен пост. И докато всички партийци драпат да останат на държавните си постове, вкл. Червенков, той „доброзорно“ става генсек. Правилно научил уроците на Сталин, че властта е в Партията, а не в държавата.
През целия период на соца, Бай Тошо помага с пари на… Симеон Сакскобурготски. През 60-те години му купува и подарява кола индиректно. По-късно, бившият цар е вербуван от службите и става разузнавач на социализма. Всички тези схеми стават под погледа на френския президент – ген. Де Гол. Който възкликва: „Каква малка държава, с какъв велик ръководител…“
През 70-те години СССР е в криза. Брежнев се клати. Тогава Бай Тошо прокарва през ЦК едно изумително решение – предложение България да стане 16-та република на СССР. Ходът е потресаващ и за Москва, защото кризата при тях изключва всякакво приемане на нови членки.
Но „желанието“ да се присъедини, „доказва“ правилната линия на Брежнев в управлението, и той надделява. Кризата в КПСС приключва с победа на генсека. После като благодарност, България получава реки от безплатен нефт.
През 80-те години следва нова криза в СССР, като се редуват няколко смени на престарели генсекове. Бай Тошо се „снишава“ и тук народът не усеща нищо.
Идва Горбачов и опира пистолета в слепоочието си да се гръмне, с думата „перестройка“. И я спуска на всички да я изпълняват. У нас Бай Тошо излиза с контра-идея, която нарича „гласност“. И започва да конкурира перестройката, вкл. в цяла Източна Европа. Това вбесява Горбачов. Но позволява у нас никаква перестройка да не се случи.
Вместо това, започват мъдри пазарни реформи, водени от ПМС 35, и после – Указ 56. Това е по същество моделът за изграждане на икономиката на Южна Корея – капитализъм под държавен контрол и минимална корупция. По-късно, същият е приложен и в Китай (и виждаме днес резултата).
Подходът на Бай Тошо докарва до лудост Горбачов, и той отчаяно се опитва да го свали.
Следва финалният гениален ход на Тато. Свързва се с… Германия. Западна Германия. И започва преговори да се присъединим към тях като федерална провинция. Те ще платят реформите у нас, и получават отново исторически съюзник, като по времето на Райха.
Преговорите се водят от премиера на една от германските провинции.
Това докарва до финална лудост Горбачов, и 2 седмици по-късно, въпросният премиер… умира. Жив и здрав, нищо му няма, управлява си региона, и хоп…
Убийството е предупреждение както към Западна Германия (Източна е още под руска окупация), така и към Бай Тошо.
Той, на 79 години, разбира че времето му е изтекло, и няма да успее да направи и тази маневра. И се оттегля сам, за да предотврати кървави събития (каквито станаха в Румъния)….
Гениален ли е бай Тошо?
Преценете сами.
Аз просто написах една книга за ранните му години…
