„Свекърва“ се завръща с нови актьори на габровска сцена

След близо едногодишно прекъсване на спектакъла „Свекърва“, Габровският драматичен театър възобновява представянето му. Първото представление ще бъде на 11 март 2021 г., четвъртък, от 19.00 часа на голяма сцена. Промени има в актьорския състав на спектакъла. Режисьорът Петринел Гочев включва Любомира Башева, която зрителите познават от големия и малкия екран и Найден Банчевски, с който работи по последния си спектакъл „Под игото – 1894-та“.

 

Постановката, чиято премиера мина на 25 юни 2019 г., бързо спечели вниманието на публика и жури. „Свекърва“ е носител на две награди от XI-я театрален фестивал „Хомо луденс“ в украинския град Николаев през 2019 г. Спечелените отличия са „за постижение в театралното изкуство“ и „за сценография и костюми“. През 2020 г. спектакълът е номиниран за театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон 2020“ в категорията „спектакъл“.

 

Експериментаторският и новаторски похват в работата на Гочев е оценен от театралната критика и медиите. Не закъснява поканата за представянето на „Свекърва“ на една от най-престижните театрални сцени у нас – Народен театър „Иван Вазов“ през ноември 2019 г. Следва гостуване на сцената на Драматичен театър – Пловдив през януари 2020 г. Така публиката, която пази спомена за христоматийни представления като „Свекърва“ на реж. Любен Гройс с Мария Стефанова и „Свекърва“ на Мариус Куркински с Виктория Колева, запълва триадата с авангардния, нов прочит на Петринел Гочев. Тук класическият текст от Антон Страшимиров придобива своята съвременна театрална плът и пряко кореспондира с настоящото ни разбиране за семейни ценности. Темата за родствените отношения е смело преосмислена от режисьора и подадена на актьорите. Те извеждат най-ярките ѝ черти, маркиращи националните ни особености. Това, което става в дома и семейството е откровено отражение на обществото, водено от меркантилни страсти, забравило християнската всеопрощаваща сила на любовта.

 

Различията между поколенията, липсата на диалогичност и желание за разбиране на другия – това са само част от въпросите, поставени от Гочев и габровската трупа. Към тях прибавяме темата за свободната воля и избора ни как да я упражним. Комедийният заряд, породен от битките между снаха и свекърва, ни помага да осъзнаем собствените си слабости, да се надсмеем над ограниченията, които сами си поставяме.

 

В постановъчния екип влизат художникът Даниела Николчова, композиторът Ян Руменин, хореографът Светлана Цвяткова, фотографът Росина Пенчева, авторът на плаката Гергана Змийчарова и помощник-режисьорът Гинка Дичева.

 

Ролята на свекървата Костанда изиграва Надежда Петкова, която работи с Петринел Гочев от 2013 г. насам. В неговия спектакъл „Ромео и Жулиета“ тя игра Дойката, което ѝ донесе номинация за „Икар“ през 2014 г. за поддържаща женска роля. Друг познат на публиката актьор – Димо Димов, пресъздава образа на Баба Неделя. Подобно режисьорско решение зрителите срещат и в друга постановка на Гочев – „За Първото българско царство: Отшелника“. В нея мъже-актьори също играят някои от женските персонажи.

 

 

Актьорът Стоян Руменин се превъплъщава във Велчо-Свилен – син на Костанда. Като негова съпруга – Дечка, играе Поля Йорданова. Петко Петков влиза в ролята на Павел Кереков – брат на Дечка, а Госпожа Керекова е пресъздадена от Любомира Башева. Адриана Димова играе Дафинка – дъщеря на Баба Неделя, а Найден Банчевски се превъплащава в образите на Поручик Дойчинов и Доктора. Гинка Дичева освен като помощник-режисьор на спектакъла, се изявява на сцената в ролята на Слугинята.

Определят пиесата „Свекърва“ на Антон Страшимиров като най-българската комедия. Всеки нов режисьорски прочит безспорно го доказва. Текстът е поставян многократно на българската театрална сцена от далечната 1907 до наши дни. Екипът на габровския театър пое за втори път предизвикателството да пресъздаде света на Костанда, битките ѝ с близките и измамното надхитряване с чуждите. Първата постановка на „Свекърва“ на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ се случва през сезон 1952/1953 г. От тогава до сега са изминали 69 години. Новият прочит е належащ, а габровската трупа ви го предлага – тук и сега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *