Истанбулската конвенция беше подготвена за подпис на заседанието на Комитета на министрите на Съвета на Европа, проведено в Истанбул на 11 май 2011 г. Тогава външният министър Ахмет Давутоглу подписа конвенцията от името на Република Турция, но десетилетие по-късно Турция се оттегли от конвенцията. Каква е причината за скорошното решение на Турция?
Можем да го ограничим до три основни възражения, пише турското англоезично издание Daily Sabah, предава „Фокус“.
На първо място, убийствата на жени в Турция са се удвоили след подписването на Истанбулската конвенция и влизането в сила на съответния закон. Според данните на Световната банка процентът на убийствата на жени на 100 000 жени е 0,9%. Въпреки че страната е в същата категория като Германия и по-добре от някои страни от ЕС като Австрия (1%) или Белгия (1,4%), ситуацията в Турция е противоположна на желания резултат, който страната имаше при подписването.
Освен това договорът е създал проблемна вратичка, тъй като дава възможност на мъжете (обикновено съпрузи) да бъдат отстранени от дома си и отделени от децата си за период от минимум три месеца и максимум до една година. Голям брой мъже бяха отстранени от домовете им без никакви доказателства.
Следователно имаше някои злоупотреби. Например две сестри, които загубиха парите си поради измама и се страхуваха от реакцията на баща си, обвиниха баща им, че ги е малтретирал и той беше вкаран в затвора в съответствие с конвенцията. Въпреки че признаха, че са оклеветили баща си по време на съдебния процес, семейството е необратимо увредено. За съжаление има стотици такива примери, които се появиха в турските медии.
В допълнение, някои от членовете на конвенцията са написани по странен феминистки начин, което би довело до непримирими различия с турската семейна институция. Тези параграфи също биха изложили учениците на ЛГБТ тематика под претекст „равенство между половете“ в часовете. Както каза полският министър на правосъдието, „Ние сме помолени да образоваме младите хора, че полът е нещо, което хората могат да избират, както им харесва. ЛГБТ общността се опитва да наложи собственото си разбиране за пола чрез Истанбулската конвенция. Не можем да приемем това.“
Следователно Турция се оттегли от споразумението поради своите възражения, точно както други държави; България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия. Турция реши да застане на страната на други членове на Съвета на Европа, които не подписаха конвенцията, като например; Великобритания, Русия, Азербайджан, Украйна, Молдова, Лихтенщайн и Армения.
По някакъв начин президентът на САЩ Джо Байдън само разкритикува Турция за нейното оттегляне, наричайки решението „разочароващо“. „Разочароваща“ е неспособността на администрацията на Байдън да защити жените в САЩ, като се има предвид, че процентът на на убийства на жени в САЩ е 2,5 пъти по-висок от този в Турция.
Важно е да се помни, че преди правителството на Партията на справедливостта и развитието имаше само осем приюта за жени в Турция. Партията увеличи този брой до 145 в цялата страна. Днес във всяка провинция има центрове, където жените, жертви на насилие, могат да получат безплатна психологическа и правна подкрепа с децата си. Освен това Министерството на вътрешните работи стартира приложение, наречено KADES, което уведомява полицията за местонахождението на жените, които смятат, че могат да бъдат изложени на насилие за незабавна намеса. Тъй като Центърът за електронно наблюдение е създаден преди две години, местонахождението на мъжете, за които е наредено да бъдат наблюдавани, се следи денонощно от държавата.
Както можете да видите, турските жени не остават незащитени само защото Турция реши да се оттегли от Истанбулската конвенция. Дори Турция да предпочете да остане, това не би означавало край на убийствата на жени, тъй като те за съжаление се случват по целия свят. Но борбата на жените ще продължи да принуждава правителството на партията АК да се справя по-добре в рамките на турските закони. Трябва обаче да се въздържим от търсещи внимание писатели като Елиф Шафак, които погрешно твърдят, че всеки ден в Турция се убиват повече от три жени.
