Защо сме противници на изгарянето на отпадъци
На 9 април получихме запитване от БОЯН. В него чрез поредица от въпроси той искаше да разбере мотивите в моята позиция срещу изгарянето на отпадъци. Възползвам се от това питане, за да дам обяснение не само в лично качество (магистър еколог), но и в качеството ми на част от екологична организация, която също заема активна позиция срещу методите на изгаряне на отпадъците. Въпросите са с минимална редакция, тъй като бяха част от едно по-общо питане.
Боян: Не разбирам, защо се обявяваш против изгарянето на отпадък по принцип?
Щом търсим принципен отговор, ще започнем малко по-отдалеч. Ако всеки човек консумираше колкото средния американец, щяха да ни трябват 4 планети. Ако всеки човек консумираше колкото средния европеец (тука влизаме и ние българите), щяха да ни трябват 2 планети. В същото време хората в Индия, Китай, Бразилия и други държави копират нашите консуматорски навици. Според нас нещо трябва да се промени, а най-доброто начало на промяната са отпадъците. От „Индустриалната революция“ насам човечеството налага един линеен обществен модел на планета, която всъщност функционира чрез кръговрати. При линейния модел на управление на отпадъците, финалната спирка е изгарянето и депонирането. Изгарянето върши същата работа, както чистача от гангстерските филми – прикрива следите от местопрестъплението. Но както става обикновено трупът рано или късно се появява, я заровен под земята, я с бетонирани крака на дъното на морето.
Боян: Изгарянето на отпадъци е утвърдена практика в цял свят и е източник за производство на електричество и топлинна енергия с малка себестойност?
Това е наложена практика, когато класическият подход „депониране“ не може да се справи с генерираните отпадъци от общество. Политиците винаги се нуждаят от бързи решения. Често това е просто да се направи един или друг проблем невидим, но за това малко по-надолу, когато говоря за инсинераторите. По въпроса за малката себестойност, аз не бих бил толкова сигурен. Това е една от мантрите, които самата индустрия разпространява за себе си. На практика изгарянето в инсинератири води до прахосване на енергия. За да не съм голословен, нека да направим енергийна съпоставка между рециклирането и изгарянето. Даните са от ICF consulting, 2005.
И още: Изграждането на едно съоръжение за изгаряне на отпадъци проваля възможността за действителна борба срещу глобалното затопляне. Как може да се твърди, че изгарянето на фосилни горива води до „глоболно затопляне“, а изгарянето на отпадъци (принципът е същият) – не. Освен това то проваля и реализирането на програми за намаляване, повторно използване, рециклиране и компостиране. Това се елементи от преминаване към кръгова икономика. Ползите от нея за обществото са безпорни. Повече хора ще бъдат въвлечени в системата на обработка на отпадъците. Обществото само ще спечели, ако спре да си мисли, че от изгарянето ще има повече икономически ползи. Това обаче няма да стане лесно заради две индустрии – на еднократните опаковки и стоките еднодневки и индустрията на старите топлоелектрически централи.
Боян: Изгарянето на отпадъци е предвидено като възможност и в закона за управление на отпадъците. Има си регламент, по който се извършва тази дейност и аз също бих бил против да се нарушава регламентът, но не мога да бъда против по принцип – не я разбирам тази позиция.
Това, че едно нещо е законосъобразно не значи, че е целесъобразно, опазващо здравето или опазващо околната среда. Ще си позволя да се върна назад във времето. Режимът преди 9 септември 1944 г. законосъобразно (със закон) е избивал несъгласните с него, след тази дата новият режим пак законосъобразно (със закон) е избивал всички, които пък не са били съгласни с него. Днес, в Еропейския съюз, законите се менят постоянно. Какво правим утре, когато този закон се промени. Законите са инструмент на политиките. Политиките са инструмент на интересите. Ние сме за спазването на законите, но така също работим за тяхното преосмисляне, ревизиране, актуализиране. Светът постоянно получава нови доказателства за вредността от метода за справяне с отпадъците, наречен ИЗГАРЯНЕ! Вярваме, че разумът може и да победи. Даваме си сметка, че за това се изиска много работа и отнема време.
Боян: Такава методика в България още няма. Опитвах да убедя нашия кмет да се кооперираме с един италиански технолог и да я измислим за нашия град, но никой кмет няма да си вкара таралеж в гащите, ако не го задължава закон. Нашият закон задължава кметовете именно с тази йерархия, но знаеш, че задължения без конкретни санкции по тях не водят до никакви резултати. Доколкото помня, изгарянето беше на трето място в йерархията, а тя имаше 5-6 позиции. Значи не се възприема като вредно само по себе си, а просто не води до намаляване на производството на отпадък, което е първостепенното изискване на закона.
Методика за управление на отпадъците има. По закон общините са длъжни да имат и да реализират система за управление на отпадъците. В Италия има общини, които използват инсинератори (съоръжения за изгаряне) и такива, които ги отричат и не ги ползват. Много зависи от коя община ще си поканите консултант. Тук е времето обаче да поговорим малко повече за самия процес на изгаряне и съоръженията, които ги осъществяват.
Изгарянето е последен елемент в линейната икономика. То обикновено става в съоръжения – инсинератори. Да разгледаме работата на тези съоръжения от няколко гледни точки:
На първо място ще трябва да опровергаем мита, че изграждането на инсинератор е много добра инвестиция. Например: Построяването на инсинератора в Бреша Италия е струвал 300 000 000 евро, а е разкрил само 80 нови работни места. След това идва издръжката на едно такова съоръжение. Тя е изключително скъпо упражнение и повечето вложените средства не остават в местната общност. Неколкократната подмяна на филтрите струва повече от самото съоръжение. Много често операторите на инсинератора не могат да си позволят такива разходи.
Сключването на дългосрочни договори улавя общностите в капана на икономически неизгодна ситуация. За да спазват клаузите на договора, общините – контрактори ще трябва да осигуряват договорените количества отпадъци, ако не искат да плащат неустойки. На практика изграждането на едно такова съоръжение проваля възможността за въвеждане на програми за разделно събиране, компостиране и рециклиране. За активно участие на общността.
Инсинераторите отделят много силно токсични и устойчиви вещества във въздуха. От комина на един инсинератор излизат СО2 водни пари, газове като HCL(хлороводород), HF (флуороводород), SO2 (серен диоксид), NOx (азотни окиси). Токсичните метали като Pb(олово), Cd (кадмий), Hg (живак), As (арсен), Cr (хром) и други. За десерт идват и PCDDs (диоксини), PCDFs (фурани) и PCB (полихлорираните бифенили), вещества с доказан токсичен ефект, включително разтройство на невроните и нарушения на ендокринната система.
Но има и още нещо, което можем да наречем „невидимия убиец“. Това са наночестиците. Наночастиците са толкова малки, че лесно могат да пресичат белодробната мембрана. Веднъж навлезнали в кръвообращението, наночастиците лесно пресичат мембраните на всяка тъкан в тялото. Наночастиците не се улавят ефективно от устройствата за контролиране на емисиите.
Както при всеки процес на изгаряне на твърдо гориво, освен газове, се отделя и пепел. Нека да не пропускаме и факта, че инсинераторите генерират токсична пепел. На всеки четири тона изгорени отпадъци получавате един тон (или повече) пепели. Тях никой не ги иска. За образуваната токсична пепел е необходимо изграждането на специализиранни депа само за пепели. ИЗГАРЯНЕТО, като метод, не премахва необходимостта от депата за отпадъци. В България има вече бизнеси, които са готови да изградят съоръжения, в които да вкарват тези пепели в различни смеси, които да се използват в строителството. Това на практика априори означава, вместо да съберем токсичния отпадък на едно место да го разпръснем легално навсякъде. Което пък води към още едно въздействие от инсинераторите – вредата върху здравето.
Дори и ако изгарянето можеше да бъде направено безопасно, то отново не би имало смисъл. На практика всеки тон отпадъци, който депонираме или изгаряме, води в грешната посока.
Боян: В закона е посочена йерархия на дейностите по управление на отпадъците. На първо място в нея е намаляването на количеството произведен отпадък. За целта е нужна схема за измерване на количеството отпадък на всяко домакинство, за да плащаме толкова, с колкото натоварваме дейността по обработването на отпадъка.
Да, законът застъпва всички елементи от управлението на отпадъците: компостирането, повторното използване, предотвратяването на образуване на отпадъка, рециклиране. Всички те ни водят в правилната посока. За това нашите послания са:
Към общините – Вместо изграждане на депа и инсинератори по-добре да инвестирате в план за нулеви отпадъците Този план ще е:
1) по-добър за ИКОНОМИКАТА – ПОВЕЧЕ НОВИ РАБОТНИ МЕСТА
2) по-добър за нашето ЗДРАВЕ – ПО-МАЛКО ТОКСИЧНИ ВЕЩЕСТВА
3) по-добър за УНИВЕРСИТЕТИТЕ – ПОВЕЧЕ МИСЪЛ
4) по-добър за ПЛАНЕТАТА – ПОВЕЧЕ УСТОЙЧИВОСТ
5) по-добър за нашите ДЕЦА – ПОВЕЧЕ НАДЕЖДА
Към индустрията: Ако не можем да употребим повторно, да рециклираме или да компостираме даден продукт, индустрията не би трябвало да го произвежда. Нуждаем се от по-добър промишлен дизайн за 21 век
Към общността: Отговорността на общността означава намаляване, повторна употреба, рециклиране/компостиране на генерираните от нас отпадъци. Правете своя избор, когато пазарувате необходимото, защото ще дойде време да се освободите от ненужното.
Към гражданите – не позволявайте на експертите да ви лишат от здравият ви разум
Към политиците – върнете си вярата в хората
Към активистите – ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ !!!!!!!!
За всяка една казана дума до тук има десетки добри примери от целия свят. А какво е план за нулеви отпадъци, какво е икономика на кръговрата ще развием в следващи статии. Всъщност, благодаря на Боян за въпросите. Те само катализираха един вечен процес. Трябва по-често да обясняваме и да напомняме позициите си пред обществеността.
