На 14 април 1933г. легендарните Иван Михайлов, Анте Павелич и Хасан бей от Прищина изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и косовския комитет за съвместна дейност срещу сръбската кочина Югославия. Ответната визита в Загреб се осъществява в 1942г. В резултат започва да излиза списанието „Загреб — София“.
Хърватинът Анте Павелич е близък приятел с Иван Михайлов и подкрепя българското национално-освободително движение във Вардарска Македония. През 1927г., в студентския процес в Скопие, Анте Павелич е съдебен защитник на обвинени членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В 1929г. Анте Павелич пристига на посещение в София по покана на Македонския национален комитет и е посрещнат тържествено от близо 10 000 души. На 20 април е подписана Софийската декларация за сътрудничество с Националния комитет на Македонските братства.
През 1934 Анте Павелич участва в подготовката на убийството на югославския крал Александър Караджорджевич. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в Италия и Мусолини отказва да го предаде на съда.
Иван Михайлов казва за Владо Черноземски и за справедливата екзекуция на сръбския крал-престъпник и убиец в Марсилия:
„Имах случай да пиша, че извършеното от Владо Черноземски не може да се нарече убийство. Това бе така ясно за всеки, който знаеше нещо за режима на крал Александър и плановете, начертани от Белград. Владо бе изпълнител на наказанието, заповядано от проклятието, потоците сълзи и кръв на македонските българи, хърватите, албанците и на други граждани и селяни от другите народности в Югославия, между които и доста сърби. Македонските българи и мнозинството от другите народности на Югославия се зарадваха при известието за смъртта на сръбския крал. Майка ми, която живееше в Сърбия, бе придружена от моя брат, за да види в Белград, в музея, револвера, с който бе убит. Гледайки го, е казала: “Да му цъфти ръката!” Ясно е, че благословията бе за онзи, който уби краля. Зад убийството на Александър стоят безбройните престъпления, негови и на режима му. Що се отнася до сръбския народ, аз нямам нищо против него.“
Асен Виденов
