На 29 април 1917 г. по време на първата световна война, великият български творец и възрожденец – Гео Милев – е подложен заедно с неговия пост на артилерийски огън от англичаните.
Всички намират гибелта си, освен Гео Милев. Намерен е в тежко състояние, ранен в главата като липсва част от черепа и дясното око. Въпреки това, проявявайки стоицизъм и българска воля, Гео Милев не само оцелява, не е възстановен до пълноценност.
Така той продължава своята дейност за България. Издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“.
Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено.
На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Т
Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „справка“ от полицията и … изчезва безследно…
Днес в България има квартали посветени на неговото име, редица училища и улици в цялата страна.
Поклон пред светлата памет на великия българин – Гео Милев!
Българинът, винаги готов да се бори, просвещава и защитава България – и с перото и с меча.
