Да пазим прекрасната българска природа

Димитър Йовков – поет и еколог
    Димитър  Йовков е име, което малко позакъсня да изгрее на литературния хоризонт – но пък изгря категорично. Оттук излиза, че е съвсем логичен характерният  за него възторг и преклонение пред родната природа – блестящият поет е и заместник – председател на Политически клуб  “ Екогласност“.
   – Роден съм в гр. Рила, но цялото ми детство премина в с. Горна Брезница. Прекрасно място, което до днес нося в душата си – къщи, закътани от баирите на Малешевска планина, като в грижлива длан…Спомням си как сутрин още по тъмно тръгвахме няколко километра нагоре да  берем тютюн – а небето по някое време започва да пулсира, разливат се невероятни багри – и ето го слънцето – подава се зад връх Вихрен. А долу, край селската рекичка, шумят чинарите – петнадесет километрови зелени коридори… Тези си впечатления съм излял в стихотворението “ Земя завинаги“. А и в цялата си поезия… Прекрасна е българската природа, но трябва да я пазим!
   – Как се появи поезията в живота Ви?
   – От малък обичах литературата. Много четях, възхищавах се от поезията на Вапцаров, Яворов, Дебелянов, Павел Матев, Петя Дубарева, Христо Фотев… И полека, тайно, започнах и аз да пиша. През 2006 г.,  на една среща  на гимназиалния ми клас, прочетох свое стихотворение. Всички много го харесаха, а съученикът ми Карамфил Матев – дългогодишен парламентарен стенограф, започна да ме убеждава да издам книга. Така, след четири години убеждения, с негова помощ издадох първата си книга – “ Луни от смокини“. Получих морална подкрепа от критика Кирил Попов, от Воймир Асенов и Христо Черняев…Тук е мястото да кажа, че без финансовата подкрепа на Емил Георгиев – председател на ПК “ Екогласност“, трудно щях да издам не само първата, но и останалите си три книги.Винаги ще съм му благодарен.
   – И започнахте да издавате все по-спокойно и по-сигурно?
   – „Вятърът, с който нощем шептя“, „Неизвървените посоки“, „Концерт за флейта и дъжд“… Готов съм със стиховете и за следващата книга.
   – Какъв сте по професия?
   – Завършил съм история в СУ “ Кл. Охридски“.Работил съм главно на места, свързани с обществена дейност. Защото винаги съм се интересувал от проблемите на обществото и от развитието му.
   – Как попаднахте в ПК “ Екогласност“. Кое Ви накара да отидете в тази не много голяма, но значима по своите цели и задачи партия?
   – Това стана някак си естествено, бих казал логично и закономерно. Още преди промените през 1989г. работата ми бе свързана  с доста командировки, пътувания из цялата страна. Често съм бил и в град Русе. И няма да забравя как не един и два пъти, особено в горещите летни месеци, съм усещал горчивия вкус в устата от замърсения въздух на града,чувството на гадене, повдигане и замайване. Така че, когато през 1987 г. започнаха протестите на жените в този красив дунавски град, които се бореха техните деца и жителите да дишат чист въздух, да не страдат от астми, алергии, белодробни заболявания  и т.н., разбирах тяхната болка и възприемах каузата им като своя. Някъде през 1991 г случайно на улицата ме срещна Стефан Гайтанджиев, който наследи П.Слабаков като председател на партията. Познавахме се добре  и той ме покани да се присъединя към партията на еколозите. Започнах като национален координатор и трябваше да се грижа за организационното състояние на ПК “ Екогласност“.
   – Кога и защо е създаден ПК “ Екогласност“?
   – След протестите на жените в Русе срещу обгазяването от румънска страна на града, се създаде Обществен комитет за защита на Русе. Той възникна като организация на интелектуалци от БАН и СУ “ Кл. Охридски“, Студия за документални филми “ Екран“ и жените – инициаторки на протестите в Русе. Комитетът е непосредствен предшественик на Независимото сдружение “ Екогласност“, оглавявано от незабравимия Петър Слабаков, с огромна членска маса, включващо духовния и интелектуален елит у нас. С течение на времето се появи необходимостта идеите и целите на Екогласност да получат своя политически израз. Тя бе главната причина да се появи  партията Политически клуб “ Екогласност“ – през април 1990 г. Той трябваше да даде политически израз на идеите и целите на Независимото сдружение и да съдейства за тяхното реализиране чрез участие в парламентарната дейност, а оттам и в политическия живот. Като всички екологични организации и еколози по света, ние стоим в лявата част на политическия спектър. По начало екологичната дейност е хуманна, социално ориентирана, отчитаща жизнените интереси на отделния човек – правото му на нормален, природосъобразен начин на живот, на достойно съществуване. Това е причината от създаването си до днес, с малки прекъсвания, да сме партнъор, вкл. парламентарен на най – голямата лява партия у нас – БСП.
   – Какви конкретни цели и задачи си постави партията тогава?
   –  Във Великото народно събрание СДС имаше 23 депутати, а 17 от тях формираха парламентарната група на Политически клуб “ Екогласност“. Една от основните задачи на депутатите-еколози бе да довършат гражданските инициативи, подети от Независимото сдружение „Екогласност“ – спиране проектите за ХК“Места“ и ВК“Рила“,строежа на АЕЦ-Белене, решения по много конкретни проблеми-за въздуха в Русе , за язовир „Тополница“ и най-вече по Закона за опазване на околната среда.
   -Какви са личните Ви впечатления от Петър Слабаков?
   – Благодарен съм на съдбата, че можах да се докосна  до излъчването и обаянието на този не само голям актъор, но и безкористен и честен човек, искрен и всеотдаен еколог, безкрайно обичащ природата. Няма да забравя думите му:“За екологията и с Дявола ставам ортак“!Възхищавал съм се на неговите думи, реакции, отношение по различни проблеми.Няма да забравя как се бореше срещу дестинацията “ Джерман-Скакавица“. Доказваше, че от нея няма никаква полза за подобряване качеството на водата в язовир „Искър“, че този ров на кота 1000 само ще отнеме подпочвената вода на по-ниско растящите дървета.Годеше с гумени ботуши и една пръчка да мери нивото на водата в този канал,за да докаже неговото  безсмислие.Излезе прав – днес тази дестинация е само една суха канавка.Имах щастието да го возя няколко пъти до с. Бериево, където се бе оттеглил от градския живот.Беше си купил една кирпичена селска къща на 160 г, отдолу с каменни основи и покрита с дялани каменни плочи. На два етажа, като първия бе на метър под земята. Бай Петър ми казваше:“Ето, тук долу, температурата е една и съща и през лятото и през зимата“.Показа ми и герана, който сам си бе направил- „Натискаш това копче, и електрическата помпа започва да вади водата“. Беше си направил чудесна градина с най-различни плодни дръвчета.А  как да забравя прекрасната баница на жена му Цветана,също артист? А също и многото спомени, които споделяше, докато пътувахме? “ Нал съм грозен – смееше се той – все ми даваха да играя лошия“. Не беше грозен, беше обаятелен.Като чувах плътния му глас, веднъж го попитах дали обича Висоцкий.Веднага запя една негова песен.Слушах и не вярвах, че така добре го прави. А той ми казва:“Момче, не се захласвай, ами гледай пътя, да не се катурнем някъде“! Това беше бай Петър – голям, неподправен, истински.След него партията бе оглавена от Ст.Гайтанджиев, а от 2006 г до днес начело е Емил Георгиев.
   -Решиха ли се проблемите с водата в Меричлери?Имате и други значими инициативи…
   – Дълго време нашия председател Е. Георгиев води истинска битка с олигарха Иво Прокопов за спиране дейността му по добива на каолин, която бе причина за замърсяване на водата в Меричлери и немалкото случаи на левкемия сред населението там. Накрая тези усилия се увенчаха с успех.  Проблем с радиоктивно замърсяване на питейната вода имаше и в Хасково за когото Емил Георгиев  алармира всички възможни институции и медии у нас. Проблемът  до голяма степен се реши,  но ние продължаваме да наблюдаваме ситуацията там. Доста усилия бяха положени от нас и за прекратяване дейността на каменодобивната кариера в с. Белащица, Пловдивско, собственост на швейцарската фирма „Холсим“. Застанахме твърдо  зад протестите на местните хора, алармирахме обществеността и институциите у нас и в Европа.  В резултат дейността на кариерата бе прекратена. Направихме публично достояние  и въпроса с изсичането на една гора край Шабла, едно от последните обитания на кормораните и поискахме виновните да бъдат наказани.
   – Като споменахте Шабла, нека да обърнем внимание на проблемите край морето. Знаем за Алепу. А също и за други ваши намеси за защита  на природата по Черноморието.
   Благодарение на ПК “ Екогласност“ бе спрян строежът на т.н. подпорна стена в Алепу. Въпросът бе отнесен и до европейската комисия. Тези дни разбрахме, че строежът е обявен за незаконен от местните власти.Специално за черноморското крайбрежие – дюните, камчийските пясъци и т.н. действията ни са много настойчиви.
   – Обществото се вълнуваше от проблемите с вноса на отпадъци от чужбина. Може да се каже, че бяхте на “ първа линия“ в това отношение. Как стоят нещата в момента?
   -Първи алармирахме и поставихме на дневен ред пред институциите и обществото този проблем.Емил Георгиев не спираше да излиза по този въпрос пред медиите – телевизии, печатни издания и пр. Наши колеги ходеха на място, правеха снимки на отпадъците, разговаряха с обикновените хора и местните власти. Въпросът освен до националните, бе отнесен и до европейските институции. Мисля, че се постигна немалко, но сме нащрек, защото от време на време сме свидетели на рецидиви в това отношение. Може да се говори още много по тези въпроси. Радваме се, че хората свикнаха да ни търсят и искат помощта ни по всичко, свързано с опазване на природата.Не отказваме помощ на никого, борим се дори когато става дума за едно отрязано дърво,както ще видите на снимката по – долу.
   – Имате ли подкрепа от институциите, които са длъжни да решават наболелите екопроблеми?
   – Подкрепата зависи от нашата настоятелност и непримиримост. Често се сблъскваме със стена от бизнесинтереси, незаинтересованост и пренебрежение, дори от институциите. Но не сме от тези, които лесно отстъпват!
   – Как виждате ролята на духовността и културата в борбата за чиста природа?  Ето, наскоро бяха обявени резултатите от литературния конкурс “ Часът на Земята“, който Съюзът на свободните писатели организира съвместно с ПК “ Екогласност“ и който получи широк отзвук?
   -Шаблонно ще бъде, ако кажа, че ролята им е огромна, незаменима. Иска ми се пак да спомена незабравимия Петър Слабаков. Ако повече хора имат неговото искрено, безкористно, романтично, ако щете, отношение към природата, неговата непримиримост в битката за опазването й, то тогава имаме основание да бъдем по-спокойни за нашето и на децата ни бъдеще!
   – Какво може да Ви зарадва?
   – Детската усмивка.Имам четирима внуци момчета -контактът с тях ме прави щастлив.
   – Какво Ви огорчава?
   – Сълзата в детските очи.
   – Мечти, желания?
   – Да няма възрастни хора, които бъркат в кофите за боклук. Да сме живи и здрави и да  пратим този вирус там, откъдето е дошъл…А що се отнася до вируса на поезията – няма ваксина срещу него. Заразил ме е – и май никога няма да ме напусне.
                                                Ирина Александрова