Поемане на нов дълг в размер на близо 20 млрд. лв. през следващите три години залага кабинетът в оставка в Конвергентната програма 2021-2023 г. Тя е cтpaтeгичecки дoкyмeнт, пpeдcтaвящ нaциoнaлнaтa фиcкaлнa пoлитикa в cpeднocpoчeн плaн. Пpoгpaмaтa ce изгoтвя eжeгoднo oт Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe и ce пpeдcтaвя зa oцeнкa в Брюксел нaй-къcнo дo кpaя нa aпpил. Чрез нея ще бъде oцeнявaнa гoтoвнocттa нa Бългapия зa члeнcтвo в eвpoзoнaтa.
Финансовото министерство, оглавявано до вчера от Кирил Ананиев, планира дългово финансиране под формата на ДЦК в рамките на 6,2-6,7 млрд. лв. годишно. В програмата, изпратена до Европейската комисия още на 5 май, но публикувана на сайта на ведомството едва тази седмица, е записано, че предвидените по-големи от погашенията обеми нов дълг целят акумулиране на средства във фискалния резерв и осигуряване на пари за изплащане на еврооблигации, чиито падеж настъпва. Освен борбата с коронакризата държавата има и други ангажименти – очакваният размер на наближаващите през 2022 г. и 2023 г. дългови погашения са от порядъка на 2,7-3 млрд. лв. годишно, твърдят от Министерството на финансите.
От програмата става ясно още, че правителството всъщност предвижда по-голям от първоначално очаквания дефицит. Правителството в оставка прогнозира дефицит да края на 2021 г. от около 7 млрд. лв., или 5,6% от брутния вътрешен продукт (БВП). В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 2,7% от БВП за 2022 г. и 3,1% за 2023 г. Това също е влошаване спрямо първоначалните предвиждания на правителството, според които дефицитът трябваше да бъде съответно 1,9% и и 2,3% от размера на икономиката.
Финансовото министерство упорито продължава години наред да използва два различни начина на отчитане на бюджетния дефицит – един за пред Брюксел и друг, със значително по-благоприятни стойности, пред обществеността у нас. Така например правителството на Бойко Борисов се хвалеше, че въпреки коронакризата е успяло да удържи дефицита за 2020 г. да не надвиши 3% (3,531 млрд. на касова основа, което е точно 3% от БВП). Пред Брюксел обаче сме докладвали, че на начислена основа той всъщност е 4,056 млрд. лв. или 3,4% от БВП.
Според програмата България няма да променя датата за въвеждане на еврото въпреки покачването на дефицита в бюджета и тя остава 1 явуари 2024 г. В същото време се оказва, че Министерството на финансите е скрило ключов документ от бюджетната процедура за 2022 г., като не е публикувало задължителната по закон пролетна макроикономическа прогноза, става ясно от справка на сайта на институцията. Документът трябваше да е приет от правителството до 14 април. По закон МФ е длъжно да изготви пролетна и есенна макроикономическа прогноза, които влизат в актуализираната средносрочна (за период от 3 г.) бюджетна прогноза. Именно въз основа на тези допускания тече бюджетната процедура всяка година. Това е и основният документ, в който правителството записва актуалните си очаквания за изпълнението на бюджета, включително дефицита. До момента обаче прогнозата за 2022-2024 г. не е публикувана по неясни причини.
Икономисти предупреждават, че новият финансов министър може да завари неблагоприятно състояние на публичните финанси заради многобройните допълнителни разходи, гласувани от правителството в последните два месеца. Голяма е вероятността повечето резерви в бюджета да са изчерпани и служебният кабинет да срещне сериозни трудности без актуализация в Народното събрание да покрие непредвидени разходи като например осигуряването на новите избори и продължаването на социалните мерки срещу пандемията.
