Александър Андреев

Александър Андреев е български журналистписател и преводач. Ръководител на българската редакция на радио „Дойче веле.

Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 година в София.[2] Произхожда от лекарско семейство.[1]

Завършва Немската гимназия и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Между 1979 и 1991 г. работи в БНР като репортерредактор и водещ в програмите „Христо Ботев“ и „Хоризонт“. Между 1983 и 1986 г. е редактор и водещ на много нашумялото по това време предаване „Добър ден“ на програма „Христо Ботев“, а останалите шест до заминаването си в Германия е отговорен редактор в програмата.[1] Заедно с Иван Кулеков пишe сценариите на друго известно предаване, „Звезди посред бял ден“.[3]

От 1991 г. е редактор в Българската редакция на радио „Дойче Веле“ в Кьолн. От 2008 г. е ръководител на българската редакция на радиото в Бон – отначало като временно изпълняващ длъжността, а после за постоянно.[4]

През 2001 г. е поканен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия да се кандидатира за генерален директор на БНР, но отказва.[1][5]

Негови статии излизат в многобройни издания в Белгия, Холандия, Великобритания, Австрия, Сингапур и Германия („Ди Цайт“, „Ди Велт“, „Тагесцайтунг“, „Франкфуртер Рундшау“), както и в редица международни собрници. Сътрудничи на радиостанции и телевизии в Германия и в България.[3] Колумнист на вестник „Дневник“.

Бил е член на УС на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), член е и на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия),[6] на Съюза на журналистите в Германия и на „Репортери без граници“.

Автор е на белетристичните книги „Степени на свобода“ (1986) и „Нови степени на свобода“ (1999; 2001) и на документалната „Заговорът на шпионите“ (1999). Романът „Нови степени на свобода“ е считан за едно от големите литературни събития на десетилетието.[7]

Превел е от немски над 20 книги от Гюнтер ГрасРайнер Мария РилкеФридрих ДюренматТомас БернхардЯкоб Васерман и други, както и разкази и романи от Макс ФришХайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Петер ХертлингИлзе Айхингер и др. в периодични издания и сборници.

Владее немскирускианглийскинидерландски и френски.

Александър Андреев е отличаван за своята работа и като журналист, и като преводач.

Първата му награда като журналист е от Съюза на българските журналисти през 1985 г.[1]

На фестивала „Международни медийни събития“ в Албена през 2001 г. получава Голямата награда за журналистическо разследване – за „Еврокорпус“.[9]

През 2002 г. получава първа награда на фестивала „Сребърна вълна“ в Албена за предаването „Апострофи“ по радио „Дойче веле“.[1]

Носител на наградата на „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР (2005) – за всеотдайна работа, будителски дух и духовна подкрепа за националната програма за култура.[10]

Носител е на голямата награда „Робер Шуман“, учредена от представителството на Европейската комисия в България с цел да поощрява професионалното отразяване в медиите на въпроси, свързани в Европейския съюз и насочени към повишаването на информираността на българското общество за мястото и ролята на България в европейската общност (2008).[11][12][13]

През 1995 г. е отличен с Първа награда от Съюза на преводачите в България.[6]

За превода на „Изличаване“ на Томас Бернхард е номиниран за наградата „Христо Г. Данов“ (2007).[14]

За преводите си на „Моите награди“ и „Сеч. Една възбуда“ от Томас Бернхард получава Годишна награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в България (2013).[15]

Общо е удостояван четирикратно с награди от Съюза на преводачите в България.

Лауреат е и на Наградата за превод на Австрийското министерство на културата.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *