Хиляди тонове вълна се изхвърлят годишно в реките и деретата у нас или се изгарят, алармират животновъдни организации. Никой в държавата не търси решение на проблема, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие, твърдят те.
Почти никой, освен пряко засегнатите, не си дава сметка за мащабите на проблема, казва пред БНР Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите. „Вълната не само че не може да се продаде и да получат фермерите допълнителни доходи, а дори не може да се изхвърли“, каза той.
Допреди 3-4 години вълната е била изкупувана по 20-30-50 стотинки, през последните две години са вземали вълната, без да я платят, а сега вече никой не се интересува, разказва Михайлов. „Тя остава при фермерите, задръстват се кошарите, трупат огромни количества. Тази вълна им пречи. Спасяват се поединично, изхвърлят я в долове, дупки, реки, където и да е, само да не е във фермата. Става дума за 3 хиляди тона вълна годишно“, заявява той.
Преди години не се е налагало да се търсят нелегитимни начини за освобождаване от вълната, тъй като е имало работеща текстилна промишленост, която е изкупувала големи количества. Според Михаил Михайлов обаче проблемът не е само в промишлеността. „Овцете, които ние отглеждаме, развъждаме, не могат да произвеждат качествена вълна“, казва той. Така може да се използва вълната на 40-50 хиляди овце, а тази от останалите 1 милион овце не става за нищо. Всички държави в Европа обаче са на този хал, допълва Михайлов.
Нормативно в Европейския съюз вълната е определена като отпадък. Това води до опасения дали в един момент фермерите няма да бъдат принудени да заплащат за депонирането ѝ. Според животновъдите държавата и браншовите организации трябва да потърсят варианти за решаване на проблема – или да се възложи на някой от научните институти да разработи идеи за приложението на вълната, или да се предвиди възможност за финансово подпомагане на фермерите.
